Пакистанският премиер Имран Хан заяви, че най-добрият начин за постигане на мир и стабилност в Афганистан е международните сили да комуникират с талибаните и да ги "стимулират" да вземат правилните решения по въпроси като правата на жените и приобщаващото управление, пише CNN.
Говорейки пред CNN от личната си резиденция Бани Гала в Исламабад в сряда, Хан заговори за справянето с това, което възприема като "ужасни" взаимоотношения със САЩ, които са били пагубни за Пакистан. В момента пакистанският премиер търси по-прагматичен подход за справянето с новите лидери в Афганистан.
Това беше първото интервю на пакистанския премиер с международна медия, откакто талибаните поеха контрола над съседен Афганистан миналия месец след пълното изтегляне на американските войски.
"Талибаните държат цял Афганистан и ако сега започнат да работят за приобщаващо правителство, като се опитат да съберат всички фракции, в Афганистан може да има мир след 40 години на война. Но ако всичко се обърка, държавата може да изпадне в хаос. Афганистан преживява най-голямата си хуманитарна криза и страната има огромен проблем с бежанците .“
Той твърди, че талибаните търсят международна помощ, за да избегнат кризата, което може да се използва, за да тласне групировката в „правилната посока към истинска легитимност“. Пакистанският премиер обаче предупреди, че Афганистан не може да бъде контролиран от външни сили.
"Нито едно марионетно правителство в Афганистан не е било подкрепяно от народа. Така че вместо да седим тук и да мислим, че можем да ги контролираме, всъщност трябва да ги стимулираме. Настоящото правителство на Афганистан ясно усеща, че без международна помощ, няма да могат да спрат тази криза. Така че ние трябва да ги побутнем в правилната посока. "
Дори преди завръщането на талибаните на власт продължителният конфликт, бедността, сушите, икономическият спад и пандемията от коронавирус влошиха и без това ужасното положение, при което 18 милиона афганистанци, което представлява почти половината от населението, се нуждаеха от помощ, според агенции на ООН.
На критиците, които казват, че талибаните ще дестабилизират страната, Хан посочи изтеглянето на съветските сили през 1989 г., което доведе до „кървава война“. Имран Хан каза, че е очаквал подобно кръвопролитие да се случи и след напускането на американските сили.
„Нашите разузнавателни агенции ни казаха, че талибаните няма да могат да превземат цял Афганистан и ако се опитат да превземат държавата чрез военни действия, ще има продължителна гражданска война, от което се страхувахме, защото ние сме тези, които ще пострадаме най-много от това. В момента светът трябва да им „даде време“ да сформират законно правителство и да изпълнят обещанията си.
След като пое властта, военната организация се опита да подобри отношенията си с други страни чрез обещания да отстояват правата на хората, особено по отношение на жените и момичетата, и да позволят на журналистите да продължат работата си.
Жените обаче не бяха включени във временното правителство на талибаните. Вместо това им наредиха да си останат вкъщи, а образованието им беше ограничено. Протестите срещу управлението на талибаните и за нарушаване гражданските права бяха потушени насилствено, като имаше съобщения за арестувани и жестоко бити журналисти.
"Грешка е да се мисли, че някой отвън ще даде права на афганистанските жени. Но те са силни. Дайте им време. Те ще получат правата си", каза Хан.
„Жените трябва да имат възможността да реализират своя потенциал в живота. В Пакистан това, което направихме, е, че всъщност сме изплатили стипендии на бедни семейства, за да накараме момичетата да учат в училище, защото смятаме, че ако момичетата учат и имат образование, ще получат повече права".
Мнозина от международната общност обаче не смятат, че талибаните ще постигнат някакъв напредък в отстояването на правата на жените. Тези, които управляваха Афганистан от 1996 г. до 2001 г., но бяха принудени да напуснат властта след нахлуването на САЩ, пословично се отнасяха към жените като втора ръка хора, подлагайки ги на насилствени бракове и лишавайки ги от всякакво присъствие в обществения живот.
Талибаните забраниха на жените да работят. На тях им беше забранено да напускат дома си без придружител и бяха принудени да покриват цялото си тяло.
През последните дни талибаните наложиха и полова сегрегация в класните стаи, като казаха, че студентките, преподавателите и служителите трябва да носят хиджаб в съответствие с талибанските виждания за спазване на шериата. Представител на организацията обяви, че на жените няма да бъде разрешено да играят крикет и други спортове. Бойците на талибаните са използвали камшици и тояги срещу протестиращи жени, които излязоха на улицата при спорадични протести в цялата страна с искане за равни права.