Потреблението на енергия от ВЕИ задмина това от АЕЦ след 50 годишна надпревара

Енергийният гигант BP Plc публикува своя ежегоден доклад, които статистически обрисува световно енергийно потребление, вече в продължение на 70 години. Последната им публикация, която е юли месец тази година, е основно фокусирана върху най-големия консистентен спад на потреблението на първична енергия от 1945 г.  Другото интересно в този доклад е, че през 2020 г. за първи път потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) надмина тази от ядрените електроцентрали. 

Показано нагледно на графика, сравнението между двете е впечатляващо. През 1965 г., когато BP Plc публикува първия си доклад, потреблението на ядрената електроенергия е 24 тераватчаса, докато общо ветрогенераторите, соларните панели, геотермалната енергия, както и тази биомаса общо правят 15 тераватчаса. Толкова близо двете са отново през 2019 г. През последните 40 години разликата между двете се увеличава в полза на ядрената енергия, но от началото 20-и век потреблението от АЕЦ спира да расте и като цяло въобще да се променя, докато при ВЕИ енергията започва да се забелязва осезаемо нарастване и през 2020 г. ВЕИ успя да настигне ядрения си конкурент. 

Ако погледнем на графиката кривите на АЕЦ енергията и тази от ВЕИ, ще видим много интересна тендеция. През последните 50 години ВЕИ енергията консистентно се покачва без абсолютно никакъв спад. Бавно и постепенно тя настига все по-нестабилната ядрена енергия, която търпи покачвания и спадове през годините, през 2020 г. и двете криви се изравняват и през 2021 г. ВЕИ успява да изпревари АЕЦ. Защо? Това е резултат от инсталирането на стотици геотермални системи, хиляди турбини за биомаса, приблизително 250 000 ветрогенератори и на 1 млрд. фотоволтаични модули. 

При ядрената енергия е точно обратното - технологията за произвеждане си остава една и съща и се генерира от малък брой централи в световен мащаб, като дори самият пазар е доста тесен.  На тази диаграма са видими много решения, вземани през годините - дали да се започне масово разширяване на един пазар, да речем, или да се спре изцяло произвеждането в продължение на години, заради бедствие. Такава е реакция през 2011 г. на Япония на земетресението във Фукушима и последвалото цунами. И не е нужно дълго да се взираме, за да видим спирането на шест централи миналата година в САЩ, Швеция, Русия и Франция. Точно поради тези причини траекторията на кривата на ядрената енергия изглежда по този начин. Такова е мнението и на Международната агенция по ядрена енергия. От 2001 г. насам броят на атомните електроцентрали се увеличил едва с 4.

Да не говорим, че АЕЦ централите са доста стари. По-голямата част от тях са построени с идеята да работят около 40 години. По-голямата част от тях, отново в световен мащаб, наближават тази възраст. Поне 45% от тях са на между 31 и 40 години. Има повече атомни електроцентрали, които са на 46 години, отколкото новопостроени на около 6 години. 

Един интересен знак за ядрената енергия е относителното преобладаване на най-младите централи. Има четири пъти повече ядрени централи на пет години или по-млади, отколкото на възраст между 11 и 15 години и два пъти повече от тези на възраст от 16 до 20 години.

Но възрастта на централите е второстепенен индикатор, а не водещ. Нужни са години, понякога десетилетие или повече, за да се въведе в експлоатация атомна електроцентрала, което означава, че има значително забавяне между започването на строителството и свързването на готовото съоръжение към мрежата. Новото ядрено строителство в САЩ също тече по график и е над бюджета, поради много причини. Вълната от нови централи в горната диаграма всъщност е резултат от взетите решения и процесите, започнати преди повече от десетилетие.

Важно е да споменем, че по отношение на фактора “опазване на околната среда”, атомната енергия и тази ВЕИ не са конкуренти. Търсенето на зелена електроенергия ще е достатъчно голямо, за да се толерира всяко производство, което не произвежда въглеродни емисии. 

Ядрената енергия дори може да се окаже от съществено значение за дълбоката декарбонизация в други сектори. Наскоро BloombergNEF публикува три сценария за постигане на енергиен сектор с нулеви емисии до 2050 г. и един от тях предполага масово разполагане на малки, модулни ядрени реактори, предназначени да допълват вятърните, слънчевите и батерийните технологии. Този сценарий включва ядрена енергия, използвана не само за електричество, но и за производство на водород. Редица компании на ранен етап тестват тези по-малки, по-модулни технологии за ядрено производство, което е обещаващо начало. И все пак връщането на ядрената енергия на кривата на растежа е процес, дълъг поне десетилетие, т.е. най-доброто време за това щеше да е преди 10 (или 20) години. Вторият най-добър момент е точно сега. Трябва да се надяваме, че двата реда на тази диаграма за генериране на енергия ще се сближат отново. Всички бихме били по-добре по този начин.