Замърсителите трябва реално да плащат за действията си, коментира в „Бизнес старт“ на 1 декември международният консултант по енергийна сигурност и изменения на климата Петър Попчев.
Той прогнозира, че в Париж, където се провежда конференцията на ООН за климатичните промени, ще се постигне частично споразумение, което ще доведе до промяна на политиките на най-големите замърсители в световен мащаб. „Очакванията са положителни, особено в началото на тези преговори, макар експертите да са леко скептични“, каза Попчев и подчерта, че макар все още да е рано да се предвиди изходът от срещата, то има някои нови моменти, които вещаят успех.
По думите му, в борбата с климатичните промени най-важни са действията на „големите, силни икономики, не само защото са лидери в световната политика и икономика, а и защото са от най-големите замърсители. Важно е това, което биха направили, като жест, Китай, САЩ или Индия“.
Нивата на замърсяване, според експерта, трябва да бъдат гледани „в исторически контекст, защото иначе няма да може да се достигне до споразумение. Сегашните големи замърсители нямат почти нищо общо с първоначалното натрупване на въглероден двуокис и други замърсители, продукт на бурното индустриално развитие в миналото.
В този смисъл развиващите се страни биха искали индустриалните държави, не само да поемат инициативата и да водят в процеса на намаляване на последиците от изменението на климата, но и да предоставят средства за намаляване на бедността и изравняване на различията“.
„Смята се, че развитите държави трябва да отделят по 100 млрд. долара през следващите пет години“, категоричен бе Попчев. Бизнесът също играе важна роля в борбата за овладяване на климатичните промени, каза Петър Попов и даде пример с „т. нар. Breakthrough Energy Coalition на Бил Гейтс и няколко големи инвеститори, включително и от Китай. Тези инвеститори заявяват, че очакват през следващите 15 години да настъпи обрат.“
„В процеса на преодоляване на неблагоприятните промени на климата има заложени много пари. Въглеродният двуокис трябва да има реална цена, за да може този, който произвежда по-големи емисии от своята квота, да плаща повече, а този, който не произвежда емисии, да получава пари“, посочи Попов.
Той допълни, че емисиите на въглеродния двуокис и сега имат цена: „ЕС е първият, който въведе схема за търговия с вредни емисии, но в първия си вариант тя не проработи. Цената на един тон въглероден двуокис бе 25 евро, но падна на 5 евро. Ако вие оперирате на този пазар, това едва ли ще бъде стимулираща за вас цена“. „Сега вероятно ще се оформи цена около 30 евро на тон и би било тя да се задържи достатъчно дълго, за да влязат в сила икономически стимули и инструменти за управление на вредните емисии“, заключава Попов.