Големите централни банки влизат в битката срещу климатичните промени

Най-големите централни банки в света се присъединяват към борбата с промените в климата, осъзнавайки, че е по-рисковано да не се прави нищо, отколкото да се вземе участие. Темата за топенето на ледниците може да изглежда като голям скок от паричната политика, но все повече и повече банки казват, че трябва да реагират на фактори, които биха могли да доведат до дисбаланс на икономиките в световен мащаб. Някои от тях са получили картбланш от правителствата си за подобен тип действия, докато други проучват начини, чрез които могат да помагат, съгласно съществуващите правила. Критиците обаче казват, че банките могат и трябва да отидат много по-далеч в действията си. 

Кое предизвика интереса на централните банки?

Нарастващият брой изследвания показва, че изменението на климата представлява най-голямата дългосрочна заплаха за световната икономика, заедно със инфлацията и финансовата нестабилност, която традиционно е включена в компетентността на централните банки. Дори ако амбициозната цел на Парижкия договор от 2015 г. за ограничаване на повишаването на глобалната температура до 2 градуса по Целзий над нивата преди индустриалната епоха се постигне, световните икономики вероятно пак ще бъдат засегнати по няколко начина: от намаляване на производителността на селскостопанските предприятия и строителните обекти до увеличаване на смъртността и миграцията. Това е в допълнение към щетите от по-екстремни метеорологични събития и наводнения, които могат да достигнат трилиони долари до 2100 г. Към това прибавяме и рисковете за финансовата система. 

Какви са тези рискове?

През 2015 г. бившият управител на Bank of England Марк Карни повдигна въпроса за "трагедията" на промените в климата и специално предупреди за събития водещи до "преоценка на цените". Това включва физически щети, които водят до сриване стойността на активите (като имоти в близост до брега), налагат нови пасиви на компаниите (както показва фалитът на Калифорнийския гигант PG&E Corp., причинен от горски пожар) или драстично увеличава цените за застраховка. Друг риск е внезапно спадане на стойността на определени активи в резултат на драстични действия на правителството в борба с промените климата, като например въвеждане на данък върху въглеродните емисии, което възпира използването на изкопаемите горива. "Скоростта, с която се извършва такава преоценка, е несигурна и може да бъде от решаващо значение за финансовата стабилност” - смята Карни. 

Какви са използваните от банките средства?

Централните банки могат да окажат влияние чрез изследвания, регулиране и управление на собствените си институции. Изследванията са най-прекият път, въпреки че те информират управляващите; обикновено това е първата стъпка, която Централните банки предприемат. Те могат също така да използват регулаторните си правомощия, за да накарат другите банки да калкулират и да разкриват сами рисковете, свързани с промени в климата, за да могат да предвидят и да включат подобен сценарии, когато правят стрес тестовете, които са изискване, за да сигурни банките, че могат да понесат загуби. Това може да доведе до отслабване на желанието на банката да инвестира в изкопаеми горива и да стимулира кредитирането на  алтернативни източници на енергия.

Какво се случва с финансовата политика?

Тази част е по-спорна, особено в държави, където правителството не е вероятно да промени правомощията на Централната банка в скоро време. Въпреки това, започват да се появяват опции. Към техния репертуар се прибавят по-устойчиви инструменти, чрез които не позволяват на политиците да  засилват рисковете за финансова стабилност, кредитират  “зелени" банки, променят правилата за обезпечение, както и тези на  програмите за закупуване на активи, за да се ограничи влиянието на така наречените "кафяви" индустрии с високи емисии на парникови газове. Това не е същото като "зеленото" количествено облекчаване, при което централните банки умишлено насочват покупката на облигации към "зелени" проекти и компании и по този начин намаляват разходите за заеми за подобен тип индустрии. Много политици смятат, че подобен тип действия са твърде крайни.

Какво правят Централните банки?

Всяка от тях има свой собствен подход, в зависимост от правната рамка и приоритетите на правителството:

• Японската централна банка се стреми да стимулира усилията на частния сектор да отговори на глобалното затопляне, като осигури средства за банково кредитиране на предприятия, облагодетелствани от изменението на климата. През юли Японската централна банка заяви, че ще предостави на банките повече обезщетения при отрицателен лихвен процент, когато отпускат заеми или инвестират в по-екологична икономика, но не предложи да плати самата лихвата.
• Народната банка на Китай, която е централизиран държавен орган, осигурява преки инвестиции в устойчиви проекти, насърчава издаване на зелени облигации и проучва политики за осигуряване на по-евтино финансиране на институции, които подкрепят на проекти за намаляване на вредните емисиите.
• Банката на Канада обяви пилотен проект с банковия регулатор на страната през 2020 г., за да помогне на предприятията да проучат как могат да бъдат изложени на рискове, свързани с климата.
• Ръководството на Банката на Англия беше първото, което обсъди икономическите ефекти на промените в климата тази година и поясниха, че ще вземат предвид екологичните цели на правителството при закупуването на активи на финансовите пазари. Банката на Англия също започна мащабен стрес тест с най-големите банки и застрахователи в страната, за да прецени колко устойчиви са те към изменението на климата.
• Шведската Riksbank изчисти резервите си от активи, свързани със замърсяването на околната среда, и тази година започна да изготвя карта на въглеродния отпечатък в програмата си за закупуване на корпоративни облигации. Предложеното законодателство призовава банката да обмисли как закупуването на активите ѝ може да допринесе за борбата с промените в климата.
• Федералният резерв на САЩ се присъедини към NGFS през декември и разглежда въздействието на климатичните промени през призмата на отговорностите си за финансова стабилност на страната. Мнението на председателя на резерва Джером Пауъл, че глобалното затопляне не е основен фактор в изготвянето на паричната политика, беше оспорено от европейските му колеги.
• Европейската централна банка е разработила план за действие за следващите три години, която включва развитие на нови модели и показатели, му последици от глобалното затопляне, насърчаване на разкриването на информация и да се гарантира, че правилата на софтуер и за закупуване на корпоративни активи отразяват климатичните рискове.

Защо чак сега?

Централните банки обикновено не са в състояние да създават нови закони или подзаконови актове, освен в рамките на правомощията им върху своите ведомства. Тъй като те трябва да се разграничат от властта и да бъдат независими от нея, обикновено избягват да се впускат в политически дебати. Те могат да повлияят на икономиката само косвено, чрез кредитните пазари. Друга опорна точка на критиците се състои в това, че, тъй като времевия хоризонт за финансовата политика е около две-три години, а времевата рамка на промените в климата е много по-дълга, централните банки са зле подготвени за оказване на значително въздействие. И накрая, имаше опасения, че излизането им на арената на политическите сблъсъци може да отвори вратите за по-голямо влияние на властта. Федералният резерв често беше критикуван от бившия американския президент Доналд Тръмп за лихвените му проценти и от тогава ръководството на Фед се стреми да избегне по-нататъшни сблъсъци с администрация, която е скептична към изменението на климата.