Обама и Си заедно за климата в Париж

Зеб Екърт, Bloomberg коментира конференцията на ООН в Париж и изказванията на президента на САЩ Барак Обама и на Китай Си Дзинпин в Париж на 30 ноември 2015. Зеб Екарт разговаря с Енджи Лау.

 

Трудно е да се говори за яснота, когато погледнем към небето над Азия.

Точно така, през последните няколко дни, Пекин вдигна нивото на тревога за замърсяване до равнище, което не бяхме виждали от 13 месеца.

Проблемите там са много ясни и не са ограничени само до Китай, но Китай и САЩ в този рядък момент на взаимно разбирателство, работят много усилено за привличането на други държави, за да поемат ангажимент, това са тези обещание, които видяхме в Париж за намаляване на емисиите си от парникови газове.

Китай имаше значителна роля в убеждаването на близо 180 страни да подпишат споразумение за намаляване на емисиите си.

Това е доста сложна задача – да накараш всички държави да се съгласят с глобално обвързващо споразумение, което има за цел драстично да намали парниковите емисии през следващото десетилетие.

По-малките развити страни казаха: чакайте малко, не трябва ние да поемаме разходите на големите развити икономики като Германия и САЩ например.

На този етап, въпросът с плащането все още е критичен.

В началото на срещата Обама говори за въздействието на развиващите се страни и посланието му бе ясно: никой не е застрахован – всеки трябва плати и да вземе участие.

"Помощта за развиващите се страни да преминат трудния етап на развитие е ключов за справяне с предизвикателството. Министър-председателят Моди и аз говорихме за това, че в Индия има 300 милиона души, които все още нямат електричество.

Не може да подпишем споразумение, в което се казва, че те трябва да се примирят с липсата на електричество - това не е вариант. Така че ние трябва да сме сигурни, че процесът на развитие тече с еднаква скорост, но използвайки съвсем нов набор от технологии и разпоредби", каза Обама.

 

Индия е ключова за това споразумение. Индийският премиер Нарендра Моди се срещна с китайския и американския президент.

От около една година, Индия е част от това споразумение, след като години наред твърдеше, че климатичните промени не са по нейна вина. Посланието от Париж обаче е, че всички носят отговорност.

 

Индия отдавна отразява разликата между развиващите се развитите пазари в това как да плати за тези инициативи, ще се намесят ли частният сектор и филантропски организации, за да запълнят неизбежната празнина във финансирането?

Разбира се, никой няма да каже, че правителствата могат изцяло да покрият тези разходи.

Частната индустрия създава голяма част от това замърсяване и правителствата невинаги имат всички отговори.

Това, което виждаме като тенденция е, че правителствата искат да се стигне до споразумение, което не беше така в Копенхаген през 5 години.

А сега имаме и много сериозни дарители – филантропският сектор и Бил Гейтс, който е начело на консорциум от инвеститори с ангажимент от 2 млрд. долара – това е само един от примерите как умните пари, големите пари виждат решението на ситуацията.