803,3 хил. лв. е изразходвала Държавната агенция за бежанци (ДАБ) през първото тримесечие на 2016 за издръжка на мигрантите у нас. Най-голям дял заемат разходите за охрана (31,4%), както и за горива, вода и енергия (29,9%). Разходите за храна са на трето място с 20,1%. Това обяви Министерство на финансите в свой анализ на тема „Бежанците в България: пазар на труда и бюджетни разходи", предава Investor.bg.
За 2015 изразходваните бюджетни средства за издръжка на лицата, търсещи закрила в България, са 5,309 млн. лв. От тях 1,3 млн. лв. са били разпределени за храна, 307 хил. лв. за материали, 1,975 млн. лв. – за вода, горива и енергия.
Дейностите, свързани с бежанския поток и администрирани от ДАБ, се финансират в по-голямата си част от националния бюджет. Заплащането за преводачи и медици е със средства от ЕС, а по това перо за първите три месеца на годината са изразходвани 107,3 хил. лв.
Към края на първото тримесечие на 2016 в центровете на ДАБ са били настанени 1000 лица. През първото тримесечие издръжката на един настанен в център бежанец струва 803,28 лв.
Според доклада относително малък процент от лицата, получили статут на бежанец или хуманитарен статут, вземат социални помощи. През 2013 са одобрени общо 126 заявления за изплащане на социални помощи. От всички бежанци, получили закрила през 2013-2015, 0,7% са вземали социални помощи.
В периода 2011-2013 в Националната програма за интеграция на бежанците (НПИБРБ) са били включени 256 новопризнати бежанци, като 163 от тях впоследствие са отпаднали от нея.
Отчетът за изплатените средства по Програмата за 2011-2013 показва, че от общо планираните финансови помощи за бежанци в размер на 900 хил. лв. са изплатени помощи за 329 хил. лв., което представлява изпълнение от 37%.
Настанените в центровете на ДАБ мигранти до януари 2015 г. са получавали финансова помощ от 65 лв. месечно вместо храна.
За този вид помощ са изразходвани 930,3 хил. лв. през 2013 г. и 1, 229 млн. лв. през 2014 г. През януари 2015 са били изплатени още 154,9 хил. лв., след което предоставянето на парични средства вместо храна е преустановено. Сега бежанците в центровете на ДАБ получават храна.
При изчисляването на ефектите от интеграцията на бежанците на пазара на труда са използвани два сценария – реалистичен и хипотетичен.
При реалистичния ефектите от бежанците върху работната сила (заети и безработни) и коефициента на безработица в България е незначителен, поради малкия брой на бежанците, които се регистрират като безработни.
Съгласно справките на Агенцията по заетостта в Програмата за обучение и заетост на бежанците през 2014 и 2015 са били включени съответно 75 и 106 души. През 2016 е предвидено програмата да осигури заетост на нови 130 души.
Хипотетичният сценарий допуска, че всички бежанци в трудоспособна възраст, които са получили право на достъп до пазара на труда, се регистрират като безработни в бюрата по труда.
Изчисленията и при двата сценария са направени спрямо базовия сценарий, който изразява официалната прогноза на МФ към края на октомври 2015.
При използването на среднопретеглената заплата (720,21 лв.) в основните сектори на професионална реализация на бежанците (търговия, комунално-битови услуги, заведения за бързо хранене и др.) и на база на очаквания брой заети бежанци при реализацията на двата разглеждани сценария, се очаква приход от данък върху доходите на физическите лица и от социално и здравно-осигурителни вноски в размер на 173,3 хил. лв. за 2016 г. и 273,3 хил. лв. за 2017 при реалистичния сценарий.
При същите допускания очакваните постъпления при хипотетичния сценарий са почти 7,2 млн. лв. За 2016 и 9,7 млн. лв. за 2017.
Изводът е, че неголемият брой лица, получили статут на бежанец или хуманитарен статут, които реално се включват в трудовия пазар, ограничава приноса им към бюджетните приходи, на фона на растящите средства за администрирането на бежанския поток, казват авторите на доклада.
Все пак, при хипотеза за успешно интегриране на пазара на труда на всички лица, получили статут на бежанец или хуманитарен статут, положителният ефект върху приходите би могъл да неутрализира разходите за социално подпомагане и издръжка.
Данните в анализа показват още, че броят на лицата, потърсили международна закрила в България, расте в периода 2013-2015.
Според данните на ДАБ в периода 1993-2012 закрила у нас са търсили около 1,1 хил. души средно на година, като най-много - 2,9 хил. души, са регистрирани през 2002.
През последните три анализирани години обаче се наблюдава значително повишение на потока от бежанци към страната. Общият брой на подалите молби за закрила достига 7,1 хил. (2013), 11,1 хил. (2014) и 20,4 хил. души през 2015.
Преобладават лицата в активна трудоспособна възраст между 18 и 34 г., но расте и групата на непълнолетните под 18. Най-много са мигрантите с ниска образователна степен.
Основно потърсилите закрила в България са от страни в Близкия изток с военно-политически конфликти като Сирия, Ирак и Афганистан. Между 71% и 93,7% от общия брой лица, потърсили международна закрила в периода 2013-2015, идват от тези три страни.
Анализът показва още, че в периода 2013-2015 броят на лицата с предоставена международна закрила значително нараства в сравнение с предходните години, но се увеличават и случаите с прекратено производство, което показва нежелание у търсещите закрила да се установят трайно в България.
През същия период съществено нараства и броят на лицата, получили статут на бежанец или хуманитарен статут, в сравнение с предходните години.
В годините между 1995 и 1998 превес имат лицата с предоставен статут на бежанец (около 92%). В периода от 1999 до 2012 относително повече са лицата с хуманитарен статут (86%), което се запазва като тенденция и през 2013. (92,6%).
През последните две години лицата със статут на бежанец възлизат на около 79% от общо получилите международна закрила.