Нараства напрежението между Русия и Турция. Това заяви Милен Керемедчиев в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria. Експертът определи действията на Турция и свалянето на руския самолет като „груба политическа грешка, която ще доведе и икономически последици, лично за г-н Ердоган“.
„Инцидентът трябва да се разглежда в контекста на политиката на Турция през последните десет години. Под ръководството на г-н Ердоган Турция много усилено се стреми да стане лидер на мюсюлманския и ислямския свят“, каза Керемедчиев и припомни стълкновенията с Израел, свързани с корабите с хуманитарна помощ, както и отказа на Турция да предостави своята база Инджирлик за американски самолети по време на войната с Ирак.
„Турция се държи като непредсказуем член на НАТО и непредсказуем партньор в двустранните отношения за своите икономически и политически партньори“, категоричен бе специалистът. Той обърна внимание на факта, че в момента, в който Турция реши да свали руски боен самолет и го направи, „лично премиерът отиде в централата на НАТО в Брюксел, за да се скрие зад гърба на НАТО. Дотогава Турция не показваше, че е надежден партньор на Северноатлантическия пакт“.
„Това, което се случи в Сирия по много начини размести цялата геополитическа структура в Сирия. Стана ясно, че Турция нееднозначно подкрепя коалицията срещу Ислямска държава. Турският премиер заяви, че може би са се объркали и самолетът не е приет за руски, но до момента нито една държава от коалицията не е нападала директно сирийската армия или въоръжени сили. Разми се и разликата между сирийската умерена опозиция и Ислямска държава, в момента, в който видяхме факти и снимки на руски пилоти, застреляни във въздуха и бунтовници, които позират с техните тела“, каза експертът и заключи: „Турция с този акт разби на пух и прах една коалиция, която се подготвяше да бъде създадена."
Относно желанието на Ердоган да демонстрира разкаяние и желание да се срещне с Кремъл, Керемедчиев се изказа скептично за възможността скоро да бъде осъществена среща между Русия и Турция. Основната причина според него е вече заработилата огромна пропагандна машина на Русия. Тя цели да покаже отново, че руското население, където и да се намира, ще бъде защитено, когато е в беда, от руската държава начело със силния президент Путин.
„Това видяхме в Южна Осетия, в Крим, това виждаме да се случва и в Сирия и в Египет. Риториката в момента е много силна. Руската пропагандна машина се завъртя отново. Спомняте си, че украинците бяха наречени фашисти и започна риториката на Втората Световна война. В момента тази машина се завъртя срещу Турция. Очаквам все по-силни изказвания на руски представители, за да се настрои руското население против Турция. В крайна сметка от тези крайни изказвания ще загубят еднакво и Русия, и Турция, главно заради големите стратегически проекти“. Като прибързана определи Керемедчиев евентуалната среща между президента Путин и президента Ердоган в Париж и заяви, че според него такъв дипломатически ход би се изтълкувал от обикновения руски гражданин, като предателство и съглашателство.
От друга страна налице е сближаване на позициите между Русия и Франция. „Франция става острието на новата коалиция срещу Ислямска държава и изземва позициите на САЩ“, обобщи специалистът и прогнозира, че „с разполагането на тези зенитни установки (С-400, които бяха разположени в Сирия - б.р.), за най-малката грешка Русия ще гледа да си отмъсти, защото обикновеният руски гражданин очаква именно това от президента Путин“
„България е все още извън фокуса на китайските инвеститори“, това пък е изводът, който се налага от посещението на Керемедчиев в Китай, като част от бизнесделегацията, в рамките на която ръководителите на 16 европейски държави се срещат с ръководителите на китайската държава.
Специалният китайски инвестиционен фонд, предназначен за инвестиции в тези държави, в момента се насочва предимно към Полша и Унгария, заяви експертът.
„Полша и Унгария привличат около 60 -70 процента от китайските инвестиции. Това е резултат от много сериозна, целенасочена политика. България все още изостава от нея“.
„Китай иска държавни или обществени гаранции, или съфинансиране на проектите, които са от значение за съответните икономики. Докато ние не представим ясна концепция за това по какъв начин инвеститорът би възвърнал своята инвестиция, няма да бъдем конкурентни.“
Чуйте още: