Бъдещето, образованието и изкуственият интелект според учените и бизнеса

Обучението на изкуствения и естествения интелект, промените от дигиталното образование, бъдещият дом на човечеството, интердисциплинарността, трансформацията на банките, е-учебниците и умните градове бяха някои от темите в конференцията "Образование и бизнес: Иновации vs. Конспирации" на Bulgaria ON AIR на 20 октомври 2020г.

В трите панела, Бъдещето, Образованието и Изкуственият интелект, единайсетото издание на Конференцията събра учени, преподаватели и представители на висшия мениджмънт на финансови и технологични компании, за да разсее някои конспиративни теории, разпространяващи се заради липсата на информация.

Антарктида

Когато  нещо е неизучено, то крие тайни и така се появяват конспиративните теории, каза президентът на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев.

Не Марс, а откритата през 1820г. и още ненаселена Антарктида вероятно ще стане следващото място, където ще се премести човечеството с нарастване на населението на планетата. България е сред 28-те страни, които поддържат база – живеят, проучват и управляват континента.

„Огромното езеро под 5-километровия лед на Антарктида бе почти достигнато от сондаж американско-руско-френски екип. Съдържащите се в него организми на 1 млн години биха могли да имат съставки, даващи тласък на лечението на много тежки и нелечими болести като рака, от който умират повече хора, отколкото от Covid“, разказа проф. Пимпирев.

„Богатият на полезни изкопаеми континент има всички редки минерали, включително мед, злато и сребро в района на българската база, които ще можем да използваме с времето. Наред с рекреативните възможности на Антарктида, които предлагат много печеливш туризъм, когато нямаме ограниченията както в момента“.

Банките

С промяната на потреблението и очакванията на клиентите им, банките са в процес на дигитализация на бизнеса си, каза Стефан Григоров, кънтри мениджър Иновации в КВС Груп България.

„В момента клиентите искат бърза, лесна и персонализирана услуга, изискват много повече и това е катализатор на трансформацията“, каза Григоров.

На конференцията, той съобщи, че ОББ в момента прави реорганизация на вътрешните процеси с цел автоматизирането им и дигитализацията. Разчита на мобилното си приложение и в организацията, развитието и увеличаването на дела на дигиталните продажби и разрастване на нетипично банковите услуги в него.

„Следващата стъпка е работа с AI и анализ на данните за създаване на модели за предвиждане на нуждите на клиента. България много бързо наваксва в това отношение“, каза Григоров.

В скоро време почти всички продукти и услуги на ОББ, част от KBC Group, ще са достъпни дигитално.
Банката продължава да развива партньорства с висши учебни заведения за привличане на кадри.

Творчеството

Успехът на една компания зависи от нейните хора и тяхната креативност. Човек може да се учи на уменията, за да прилага творчеството в ежедневието си; цял живот се развиваме и ползваме това творчество, каза маркетинг мениджърът в Neterra, Мая Калчева.

„Творчеството се ражда с ранно образование за откриването и развитието му.

Съвременният бизнес има отговорността да създаде вътрешна академия за обучение на умения. Например младите хора имат много технологични познания, но в личната комуникация и работата в екипи срещат предизвикателства“, каза Мая Калчева.

Съветът й към младите: да се вгледат в себе си и да правят избори, различни от тези, които средата в момента ни вменява.

Телекомът е 100% българска компания и от години работи на нашия пазар.

Всички сетива

Covid изигра ролята на катарзис и минахме за часове в 21в с възприемането на дигитална форма на образованието, каза Елена Немцова, директор на ЕСПА.

Дистанционното обучение е нещо, от което никой няма полза, за разлика от дигиталното образование - присъствено, но с деца, които идват в училище със своите лаптопи.

Училище ЕСПА се похвали, че е първото и единствено, минало на изцяло дигитално обучение от 1 до 7 клас с Google Classroom.

В 21в учителят и бялата дъска няма как да са достатъчни за децата, а дигиталното обучение включва възприемане чрез всички сетива, каза Елена Немцова.

„Децата осмислят електронното устройство вече не като играчка за забавление, а като работна станция за задоволяване на любопитството им в различни сфери.

Дигиталното обучение дава възможност на децата да се чувстват автори, а учителят играе ролята на модератор, не на лектор. Децата нямат нужда само някой да им разказва, а да се чувстват автори и им дава възможност за работа в екип“.

Съдържанието

Създателите на съдържание за съществуващите технологии, благодарение на Covid се трансформираха за дни, каза Владимир Кръстев, директор на Просвета Либри.

Е-учебниците на Просвета за началното и средното образование по одобрените от МОН материали й позволиха да реагира в пандемията бързо като засне уроци с учители, а след това с А1 пусна и платформата е-Просвета, достъпна с абонамент до всички.

„Основният проблем е как да се накарат децата да учат, но с излъчването на уроците във Facebook, децата започнаха да задават въпроси, а учителите да им отговарят“, каза Кръстев.

Личният контакт

AUBG бе сред първите висши училища в България, минали онлайн след началото на пандемията. За новата учебна година университетът инвестира в хибридно обучение и студентите, от които 35% идват от чужбина, и сега не успяха да дойдат поради ограниченията, се възползват от нея, каза финансовият директор на Американския университет в България Илия Кардашлиев.

„Новите технологии подкрепиха много образованието, бизнеса и икономиката, за да не изпадне в застой, но нуждата от личен контакт остава и няма да изчезне поне в обозримо бъдеще“, каза той.

Пълният достъп до университетско образование онлайн съществува по света и сега с отворените курсове – лекции в реално време, както планира да направи скоро и Американският университет в България, след като разполага с техническите възможности за това.

„Ролята на университетите ще се промени с изчезването на някои класически професии и появата на други, наред с нуждата на хората да учат. Хора с дадена професия, желаещи да развият нови умения, ще могат да го правят по-лесно“.

Интердисциплинарност

Моралният баланс, поддържан от образованието няма да позволи в бъдеще т.нар. злонамерено използване на новите технологии, каза ректорът  на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. Миглена Темелкова.

„Дигитализацията на ВУЗ е водена от новите потребности на обществото. Поколението Z бързо промени мирогледа. В момента обществото споделя ценностите на кръговата икономика. Ако образователните институции бързо разберат, че с променените реалности се променя и съзнанието на обществото, ще си променят и системата на обучение“.

Излъчването на лекции в реална среда е практика във Висшето училище по телекомуникации. Останалите вкъщи студенти вече могат да гледат в реално време лекцията заедно с колегите си в аудиторията.

„Младите хора са прагматично ориентирани, търсят образователен продукт, осигуряващ бърза реализация на пазара на труда. Бизнесът и образованието се срещат, когато бизнесът влезе реално в час при студентите и отвори за стажове и практика.

Българският образователен модел все още пропуска интердисциплинарността. Например в медицината са нужни инженери за медицинската техника, новата специалност на висшето училище от следващата година“, каза проф. Темелкова.

3D модели

Умният град представлява умни решения в помощ на живота на хората. Заедно със Столична община Институтът Gate към Софийския университет „Свети Климент Охридски“ започна да прави 3D модел на София и разиграване на различни възможни сценарии на развитие на определени части на града.

„Така ще се избегнат проби-грешките, включително в планирането и развитието на новите райони, каза директорът на Gate Institute проф. Силвия Илиева.

„Професиите на рутинната дейност ще изчезнат, а изследователските професии ще се развиват“.

В началото на следващата година Gate Institute се готви да започне строителство на лаборатория за данни.    

Граници

В 21в. трябва да решим как обучаваме изкуствения и естествения интелект, съотношението между които е основното предизвикателство в момента, каза проф. Леандър Литов, член на УС на ЦЕРН.

„AI е важен с обучението, което му се дава, както и в училище – какви ще са децата зависи какво им давате на входа.

В 21в всичко се променя и машините ни заменят в управлението на компютрите от самите компютри. Ние трябва да определим къде е тази граница и съотношението изкуствен-естествен интелект е предизвикателството на 21в. Предстои не в далечно, а в непосредствено бъдеще да решим какво даваме на изкуствения интелект каза проф. Литов.

Децата трябва да бъдат  научени да намират информация сами, което е лесно, но след това и да я оценяват и анализират, за да извършат съответните действия.

„Креативността трябва да се пази като уникално, заложено у човека качество, защото в променящата се среда в 21в ще оцелеят само креативните“.

Според проф. Литов българската наука и ИТ не отстъпват на развиващите се в чужбина, но заедно с Европа леко изостават от САЩ и вече от Китай.

Цялата конференция може да гледате тук:

Модератор на дискусиите на конференцията бе водещият на Операция история по Bulgaria ON AIR Росен Петров. Конференцията бе излъчена онлайн по Bulgaria ON AIR, Bloomberg TV Bulgaria и стрийм на www.bgonair.bg, www.bloombergtv.bg , www.investor.bg и www.dnes.bg.