fallback

Задава ли се имотен балон в Дания

Има опасност датчаните да останат слепи за риска от ново продължително нарастване на лихвите

15:05 | 22 юли 2016
Автор: Кирил Петков

Дания е изправена пред „безконтролен“ имотен пазар, попадайки в негативна спирала, пише Bloomberg. 

Най-голямата ипотечна банка на Дания предупреждава, че съществува риск, имотният пазар да излезе „извън контрол“, особено около градовете, защото негативните лихви може да направи заемополучателите дръзки.

“За да бъдем конкретни, съществува опасност датчаните да останат слепи за риска за ново продължително нарастване на лихвите,“ заяви в имейл Торе Страмър, директор анализи в Nykredit, Копенхаген. “Това повишава риска от масово понижаване на цените, когато в някакъв момент лихвите започнат отново да се вдигат“.

Централната банка на Дания поддържа отрицателни лихви за почти четири години.

Томас Ф. Борген, главният изпълнителен директор на Danske Bank A/S, заяви че неговите мениджъри работят с презумпцията, че лихвите няма да тръгнат нагоре до „най-рано 2018 година“, предвид отделянето на Великобритания от Европейския съюз, което ще увеличи риска от още по-голямо задълбаване на лихвите на отрицателна територия.

След като никоя друга държава в света не е имала по-дълъг период на негативни лихви като Дания, икономическите деформациите, които тази политика причинява, ще бъдат усетени от всички други държави, които вървят по този път.

Датчаните могат да получат краткосрочна ипотека при негативна лихва и да плащат по-малко за ипотека от 30 години, отколкото правителството на САЩ.

Цените на апартаментите в Дания са надскочили с 5% собствения си рекорд, постигнат през 2006. Тогава датският имотен балон се спука и цените на апартаментите се сринаха с около 30% до 2009.

„Струва си да се помни, че съществува реален риск цените на имотите да преживеят драматичен спад, дори и да не виждаме балон, който да отговаря на класическата дефиниция на термина“, каза Страмър.

Отрицателните лихви в Дания са продукт на усилията на Датската централна банка да защити курса на кроната спрямо еврото. Основният лихвен процент бе минус 0,75% за по-голямата част от последните четири години, въпреки че банката го повиши с 10 базисни пункта през януари, опитвайки се да нормализира политиката си. 

fallback
fallback