Еврозоната се насочва към стандартизиране на емисиите зелени облигации - ход, който може да стимулира бързо разрастващия се пазар на стойност от около 1 трилион долара, пише Bloomberg.
От четири месеца Европейската комисия провежда консултации със застрахователни компании, академични среди и други, целящи да се договори до следващата година какво наистина се смята за „зелено“ и кои проекти могат да се финансирани от такъв дълг. Това е необходимо, тъй като самият блок обмисля емитирането на толкова зелени облигации, колкото бяха емитирани в световен мащаб през миналата година, а рискът от т.нар. „зелено измиване“ нараства на фона на бързината да се удовлетвори повишаващото търсене.
„Широко приет стандарт би бил добър за всеки финансов пазар,“ каза Ричард Густард, ръководител на европейската търговия с ценни книжа в JPMorgan Chase & Co. По думите му така и емитентите и инвеститорите ще бъдат наясно с това какво наистина представляват зелените облигации, които стават все по-важна част от пазара.
Това не би било първият път, когато Европейският съюз повежда промяната. Защитата на данните, финансовите изследвания и борбата с изменението на климата са примери за области, в които най-големият търговски блок в света приложи правила, които в последствие бяха възприети и от страните и компаниите в други части на света.
ЕС трябва да създаде рамка, преди да започне да предлага планираните си 225 милиарда евро (264 милиарда долара) зелени ценни книжа, превръщайки се в най-големият емитент на такъв дълг.
Зелените облигации се дефинират като набиране на средства за осъществяването на екологични проекти, но в Европа се води дебат дали това трябва да включва инвестиции в ядрената индустрия. Що се отнася до корпоративните облигации, загрижеността относно стандартите беше изразена през 2017 г., когато испанската петролна компания Repsol SA стана първата голяма рафинерия, която продаде такъв тип ценните книжа.
И тук идва въпросът за „зеленото измиване“. При този феномен поставянето на етикет „благоприятно за климата“ не отговаря на реалността. Едно решение на този проблем може да бъде даване на такива рейтинги на ценни книжа, които преценяват техните екологични качества. Банката за международни разплащания препоръчва да се оценят самите компании.
„Рискът от екологично измиване съществува, докато тази таксономия стане напълно оперативна“, каза Имоген Бакра, европейски стратег за лихвените проценти в NatWest Markets Plc, добавяйки, че Европейската централна банка също ще обръща голямо внимание на проблема, като се има предвид нейния собствен ангажимент за закупуване на зелени активи.
Въпреки че това може да е по-голям проблем за развиващите се пазари, отколкото за Европа, тъй като облигациите на Швеция са оценени като „тъмнозелени“, блокът е изправен пред предизвикателството да се откаже от въглищата. От холандския инвеститор NN Investment Partners заявиха през миналия месец, че са се отказали от своите притежания на зелени облигации от Полша, позовавайки се на неясната климатична политика на най-зависимата от въглищата държава в ЕС.
Това подчертава необходимостта от стандарти в индустрията. Въпреки че докладът на техническата експертна група на ЕС от миналата година препоръча всички критерии да бъдат доброволни.