Хранителната криза във Венецуела се задълбочава

Широкият недостиг на бензин е последният удар върху местното производство на храни във Венецуела, който пречи на стоките да излизат на пазара, а на фермерите да пълнят тракторите си. Производството на храни в тази богата на петрол страна вече беше затрупано от недостига на семена и агрохимикали и контрола на цените, които направиха отглеждането на реколтата нерентабилно. Наред с това беше извършена и национализация на ферми и преработвателни предприятия, припомня The Wall Street Journal.

Венецуелците не са единствените, които гладуват. В Латинска Америка икономическият удар, причинен от пандемията от Covid-19, донесе на милиони безработица и бедност. От Мексико Сити до Сантяго хората пропускат хранения и просят, предават агенциите на ООН.

Но условията във Венецуела, която още преди пандемията претърпя най-тежкия икономически срив в историята си, са най-лоши.

Неотдавна доклад на ООН описва ситуацията във Венецуела като четвъртата най-тежка хранителна криза в света. Преди нея се нареждат единствено опустошените от войните Йемен, Афганистан и Демократична република Конго.

Доклад на ООН за 10-те най-тежки хранителни кризи през 2019 г. Графика: Тhe Wall Street Journal

В доклада, публикуван през април от Глобалната мрежа срещу продоволствените кризи и Информационната мрежа за продоволствена информация, се казва, че 9,3 милиона души - около една трета от населението на Венецуела - са нямали достатъчно безопасна и питателна храна за нормален човешки растеж и развитие през миналата година. Установено е, че 13% от венецуелските деца на възраст под 5 години имат забавен растеж и че 30% са анемични.

„Въпреки че притежава най-големите световни запаси от петрол, Венецуела в момента е една от най-горещи точки за остра несигурност на храните,“ се казва в доклада.

Това е отчасти, защото някой стоки като млякото не могат да стигнат до магазините. Армандо Чацин е произвеждал 400 галона мляко на ден във фермата си, но без бензин компаниите, които транспортират продукцията му до пазара не работят. В същото време Чацин не може да си позволи да купува гориво на черния пазар, което струва 10 долара за галон, за да достави сам млякото.

Вместо да гледа как се разваля, той превръща млякото си в занаятчийско сирене, което може да се съхранява по-дълго и е по-лесно за транспортиране от млякото.

„Недостигът на гориво ни погреба“, каза Чацин, който е президент на Асоциацията на животновъдите във Венецуела.

Още по темата

Кризата във Венецуела се задълбочава: Добивът на петрол не спира да се топи

Венецуела в Съвета на ООН за правата на човека

Жителите в ниско разположените райони близо до езерото Маракайбо не разполагат с бензин, за да пуснат водни помпи и са загубили хиляди декара реколта от наводнения.

Заради трудностите, с които се сблъсква местното производство, Венецуела разчита на вноса, който съставлява 85% от предлагането на храни. Но в наши дни авторитарното правителство на президента Николас Мадуро разполага с по-малко пари в брой за внос на храни поради колапса на производството на петрол, което носи почти всички приходи от износ на страната.

Американските санкции срещу петролния сектор на Венецуела при администрацията на Тръмп правят незаконна търговията и бизнеса с националната петролна компания на Венецуела. Това означава, че е по-трудно да се внася бензинът, от който страната се нуждае.

 „Въпреки че хранителната криза не започна със санкции на САЩ, със сигурност няма начин да кажете, че те не утежняват нещата“, каза Джеф Рамзи, член на Вашингтонската служба за Латинска Америка. Той изрази загриженост, че страната е на ръба на необратима катастрофа.

Правителството на Мадуро раздава кутии с основни  храни на милиони жители, но доставките са редки информатори  разкриват, че програмата е изпълнена с корупция. Миналата година американските прокурори обвиниха Алекс Сааб, колумбийски бизнесмен и съюзник на Мадуро, че е използвал фиктивни предприятия, за да присвои милиони долари от програмата за раздаване на храна.

През юни Сааб беше арестуван в африканската островна държава Кабо Верде, чието правителство още обсъжда искането на САЩ за екстрадирането му по обвинения за пране на пари.

Режимът на Мадуро обвинява САЩ, че се опитват да отвлекат Сааб, който според тях работи по мисия за хуманитарна помощ за Каракас.

Дори когато рафтовете на магазините са пълни, заради хиперинфлацията, която достигна 9500% през миналата година и високата безработица милиони венецуелски семейства не могат да си позволят достатъчно храна. В доклада на ООН пише, че месечната минимална заплата от само няколко долара купува по-малко от 5% от необходимите основни храни за средностатистическо семейство.

„Спасени сме от авокадото и бананите, които растат близо до къщата ни“, казва Карлос Алонсо, 35-годишен служител в ферма в западната част на щата Яракуй.

Други разчитат на парични преводи от роднини, живеещи в чужбина, но тези средства са намалени наполовина на фона на Covid-19, каза Сузана Рафали, консултант по хранителна сигурност във Венецуела. Тя заяви, че Мадуро не е склонен да признае обхвата на кризата или да приеме международна помощ.

"Това все още не е глад, но ние сме в извънредна ситуация с храните", каза Рафали. По нейните думи системата за снабдяване с храна в страната е напълно разрушена.