Д-р Джил Мером от Центъра за международни проучвания в сигурността в Сидни, Австралия, коментира за Ришаад Саламат от студиото на Bloomberg в Хонконг кой може да се възползва от свалянето на руския Су-24 на границата със Сирия.
Как си обяснявате събитията от последните 24 часа?
Основната случка, разбира се, е свалянето на руския самолет и претърпените загуби, по всяка вероятност – два пилота, също и на хеликоптер.
Това представлява политически капитал у дома, но той е ограничен, защото това не е демокрация. Всичко това символизира само една искра в един много опасен район. Смятам, че всички страни ще трябва да го преодолеят и това е вероятен изход.
Те ще трябва по-добре да очертават секторите си на действие и да са малко по-толерантни към грешки и да установят орган за много по-добро сътрудничество. Орган за решаване на проблеми, който да преодолее факта, че НАТО и други местни сили летят из целия Близък изток, Сирия и Ирак, а сега там лети и Русия.
След събитията в Париж от петък, 13 ноември, двете страни - американците, французите и британците, в голяма степен се обединиха и заговориха за обединяване с Русия за обща борба с Ислямска държава. Турция заявяваше, че атакува Ислямска държава, но те всъщност атакуват кюрдите, които вероятно са единствените прилични сухопътни сили срещу Ислямска държава. Съгласен ли сте?
Виждаме, че има взаимен интерес да се победи Ислямска държава в средносрочен и дългосрочен план. Но краткосрочните и другите интереси се сблъскват.
Руснаците искат Асад на власт, а турците - не.
САЩ по принцип искат да се отърват от Асад, дори и след известен процес и да не е незабавно.
Турците не желаят да видят кюрдите прекалено силни, а руснаците са твърдо против всяка друга опозиция на Асад, не само Ислямска държава. На терен виждаме точно това. Има един общ интерес, както и много противоречащи си интереси и те не са лесни за справяне.
Ако тези две страни не се съберат реално, то Ислямска държава ще бъде победител в това, нали така? Поне за момента.
Ислямска държава може да има полза, но не много голяма. Интересът тя да бъде победена е много силен.
Може да видите, че както Западът, включващ доста страни, така и Русия ще увеличат бомбардировките на ИДИЛ.
На земята обаче няма решение, а кюрдите, колкото и да са смели, а те наистина показват някои значителни бойни способности, както в Синджар, така и Кобани, не са силата, която може да победи Ислямска държава по суша по целия Близък изток.
В крайна сметка, там трябва да отидат арабските държави, или западен, а може би и международен контингент. Това е стъпка назад, но не мисля, че в дългосрочен план, това ще промени много.
Нещо ще се промени ли сериозно, освен ако не се изпратят сухопътни сили? Това ще бъде истинският тест?
Точно така.
Но в момента няма лидерство за такава операция.
Обама не е в настроение, или няма апетит да изпрати американски войски на терен, или поне не засега. Американската стратегия винаги е била да се помогне с бомбардировки и обучение с надеждата, че може да се създаде местна арабска сила, която да се погрижи за проблема ИДИЛ.
Те не успяха в това. Изглежда невероятно да успеят и в близко бъдеще. Така че, в определен момент, вероятно и след още няколко терористични атаки по света, вероятно ще бъдат изпратени и международни сили, но не виждам това да се случи през следващите няколко месеца.