Всички преврати в Турция в последните 50 години

Изглежда опитът за военен преврат в Турция по-скоро няма да успее този път. В момента законно избраната власт се стреми да възстанови "конституционния ред, човешките права и свободи, върховенството на закона и обща сигурност, че е бил повреден", съобщават информационните агенции по света.

Въпреки неуспеха на военните подобни опити за преврати не са нещо ново за страната през втората половина на ХХ век.

27 май 1960

Превратът от '60-а година идва в момент, когато управляващата партия, откъснала Турция от наложените от Ататюрк порядки, започва да залага повече религиозните практики, включително откриването на стотици джамии и въвеждането на молитви на арабски език.

Когато армията идва на власт, водачът на преврата Джемал Гюрсел заявява, че "целта е да донесе на страната справедлива, чиста и твърда демокрация", и че армията има за цел да предаде властта на демократично избрано правителство. Гюрсел в крайна сметка става министър-председател и впоследствие президент до 1966.

12 март 1971

Напрежението в Турция в началото на 70-те години е значително, най-вече водено от икономическата стагнация. Това кара военните, водени от Мемдух Тагмак, да започнат т.нар. "преврат чрез меморандум". Вместо да вземе властта чрез директна военна интервенция, Тагмак дава на тогавашния министър-председател Сюлейман Демирел ултиматум, настоявайки за формиране на "демократично, силно и надеждно правителство, което ще неутрализират текущата анархична ситуация". Меморандумът води до оставката на Демирел. Военните не взимат пряко контрола над властта, като следва поредица от преходни правителства, продължила до 1973.

12 септември 1980

Социалната и политическа ситуация в Турция не се разрешава съвсем след 1973, което кара военните 7 години по-късно за пореден път да поемат нещата в свои ръце. В края на 1979 високопоставени офицери решават да започнат преврат, който първоначално планират за март, но осъществяват няколко месеца по-късно. На 12 септември превратът се обявява по националната телевизия, заедно с новината за налагане на военно положение в страната.

Конституцията е отменена и заменена с друга, подложена на референдум през 1982 и одобрена от 92% от избирателите. След въвеждането на новата Конституция идват и избори. Кенан Еврен, един от генералите, осъществили преврата, остава на власт като президент през следващите 7 години.

27 февруари 1997

Военните поемат контрола над страната отново чрез познатия в историята като "постмодерен преврат" по време на президентството на Сюлейман Демирел (който преди това е свален като министър-председател също чрез преврат през 1971). Изразявайки загриженост относно все по-голямата роля на политическия ислям в страната, водена от Исмаил Хаки Карадай, група от генерали взима властта от правителството на Неджметин Ербакан. Сред предприетите действия са затварянето на много религиозни училища и забраната на носенето на забрадки в университетите. На власт идва ново временно правителство, което не включва досегашните управляващи от Партията на благоденствието.

През 1998 Реджеп Ердоган, тогавашен кмет на Истанбул, е осъден на затвор и му е забранено да участва в политиката за срок от 5 години. Причината е публично четене на ислямистко стихотворение. Следващите избори са проведени през 1999.

Истанбул след опита за преврат: галерия от снимки.