Обхватът на спешната програма за покупки на облигации на Европейската централна банка ще бъде увеличен с 600 млрд. евро до общо 1.350 трлн. евро. Това става ясно след заседанието на Управителния съвет на ЕЦБ.
„Разширяването на програмата ще облекчи допълнително паричната политика, като подкрепи условията за финансиране в реалната икономика, особено за бизнеса и домакинствата“, посочват в изявлението си от финансовата институция. От ЕЦБ уточняват, че покупките ще се извършват гъвкаво във времето и в различни класове активи.
Програмата сега ще продължи поне до края на юни 2021 г. Във всеки случай Управителният съвет ще извършва нетни покупки на активи, докато не прецени, че фазата на коронавирусната криза е приключила.
Основните лихвени проценти на институцията бяха оставени непроменени съответно 0,00%, 0,25% и -0,50%.
Анализаторите очакваха управителният съвет на ЕЦБ да допълни програмата за закупуване на активи с 500 милиарда евро, но през последните дни се зародиха притеснения за възможността някои централни банкери да се противопоставят на такива действие заради публикация в Newswire Market News International, в която се казва, че „много членове“ на управителния съвет биха се противопоставили на увеличаването, допълва investor.bg.
Сегашното решение се случва, след като по-рано данни разкриха тежестта на въздействието на коронавирусната криза в Европа. Нивото на безработица в еврозоната се повиши до 7,3% през април, от 7,1% през март, тъй като ограниченията за блокиране засегнаха работните места. Бизнес активността в региона леко се възстанови, след като се понижи до рекордни нива по-рано тази година. Производствената дейност и услугите достигнаха тримесечен връх през май, след като някои икономики започнаха да се отварят отново. Все още обаче има опасения относно цялостните икономически резултати за второто тримесечие на 2020 г.
Преди това ЕЦБ предупреди, че икономиката на еврозоната може да свие с до 15% в най-лошия сценарий.
Досега ЕЦБ е изразходила по-малко от една трета от програмата за спешни покупки на активи в размер на 750 милиарда евро (840 милиарда долара), която стартира през март. При сегашните темпове институцията може да изчака до срещата си през юли или септември преди да прецени дали програмата е достатъчно голяма, за да поеме дълга, емитиран от правителствата за борба с рецесията.
През изминалата седмица членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел открехна вратата за повече стимули от страна на институцията.
„Ако преценим, че са необходими допълнителни стимули, ЕЦБ ще бъде готова да разшири всеки от своите инструменти, за да постигне целта си за стабилност на цените“, заяви Шнабел в интервю за Financial Times, публикувано на уебсайта на ЕЦБ. „Това касае размера на програмата за спешни пандемични покупки на активи, но също така и състава и продължителността й. Готови сме да реагираме на новите данни“, добави тя.
Търсенето на ликвидност от ЕЦБ бе слабо в рамките на първата от седемте планирани операции за рефинансиране PELTRO, която бе стартирана на 20-и май. По данни на банката са били разпределени само 851 млн. евро (931 млн. долара) на банките от еврозоната в първия кръг от новата си програма за ликвидност, стартирала през миналия месец.
Заемите, с матуритет до 16 месеца, са отпуснати по така наречения план на ЕЦБ за „пандемични операции за дългосрочно рефинансиране“ или PELTRO. Механизмът е насочен главно към по-малки банки и такива, които не отговарят на изискванията по други програми за кредитиране. Лихвеният процент по заемите от програмата PELTRO е с 25 базисни базисни пункта по-нисък от основния лихвен процент на ЕЦБ, който в момента е нула.