Рискове пред трудовия пазар в Испания

От разработчици на софтуер и математически специалисти до медицински сестри и здравни работници - несъответствието в квалификациите означава, че на компаниите им е трудно да запълнят свободните длъжности, въпреки че делът на безработица от 20,4% е вторият най-висок в Европа. Randstad прогнозира, че испанските фирми могат да се затруднят да запълнят почти 2 млн. празни работни позиции до 2020. Изнесените данни от статистическата служба на Европейския съюз в петък показаха, че безработицата в Испания е 19,8% към май в сравнение със средно статистическата безработица от 8,6% за блока от 28 страни, пише Investor.bg.

Испанският специалист в подбора на висш персонал Самуел Пимантел просто не може да намери кандидати. След разочароващо търсене на специализирани консултанти за свой клиент, той се отказва и „хвърля мрежата си“ на друго място.

„Търсехме хора в продължение на два месеца", казва пред Bloomberg Пиментел, партньор в Ackermann Beaumont Group за Испания и Латинска Америка. „Ние успяхме да намерим един подходящ в Испания. След това се обърнахме към Аржентина за останалите".

Опитът на Пиментел отразява една странна особеност на испанския пазар на труда, който на практика възпрепятства усилията на страната да поправи щетите от икономическата криза.

Дори и при близо 5 млн. безработни следващият премиер ще се изправи пред недостиг на работна ръка, защото работодателите изпитват трудности да да намерят такъв персонал, от който се нуждаят.

„Това е парадокс", каза Валентин Боут, ръководител на подбора за Испания в Randstad, международна агенция за подбор на кадри. „Делът на безработицата е твърде висок. И все пак ние виждаме известно напрежение на пазара на труда, тъй като безработните хора не разполагат с уменията, които се търсят от работодателите".

Управляващият временно премиер Мариано Рахой, който има най-сериозни шансове да поведе следващото правителство след публикуването на резултатите от изборите в неделя, обеща да добавя по половин милион нови работни места на година, но неговата кампания е фокусирана върху позициите за легионите безработни, а не върху създаването на квалифицирани служители, нужни за задвижването на икономиката. Противниците на Рахой считат, че политиката му на намаляване на заплатите и свиване на механизмите за защита на работните места е създала предимно зле платени позиции с ниска нужна квалификация за тях.

Провалът при създаването на достатъчен брой служители с умения, търсени от съвременните компании, спъва испанската икономика. Недостигът на умения е пречка пред развитието на производителността, забавя инвестициите и застрашава пенсионната система, която зависи от нови служители с добри заплати, за да може да плаща пенсиите на застаряващото население, смята Самдалио Sandalio Гомес, почетен професор в бизнес училището IESE в Мадрид.

„Работната сила не разполага с квалификациите, нужни на пазара", казва той. „Това е истински проблем“. 

И докато Рахой се опитва да изгради мостове към конкурентите си в навечерието на преговорите за управляваща коалиция, той предлага и надпартийна инициатива, която да адресира недостатъците на испанската образователна система. Испания има седем различни закона за образованието от 1978 насам, но аргументите за използването на регионалните езици, като каталонски, или за състоянието на религиозните учения, често изтласкват дебатите за по-фундаменталните проблеми, които са довели до тъжния за Мадрид факт - степента на отпадане на ученици от гимназията да е два пъти над средната за Европа.

„Образованието и бизнесът съществуват в два алтернативни свята, които не се свързват в действителност“, казва Гомес. „Докато в други страни, като САЩ, образованието в колежа е предназначено да ви намери работа, в Испания това не е така".

В предизборната си програма „Народната партия“ на Рахой обеща да наблегне повече над технологиите в училищата и да накара повече студенти да учат английски език. По време на своя първи мандат Рахой нае частни агенции, които да работят заедно с профсъюзите по преквалификацията и наемането на работа и изравни финансирането за публичните програми за работни места до резултатите, които те постигат.

Но новото правителство ще се изправи пред проблеми, които се точат от десетилетия.

Дори когато висшите мениджърски постове са запълнени, испанските компании са принудени да се задоволяват с по-ниско образовани кандидати, отколкото техните конкуренти в други европейски страни, което накърнява способността за отчитане на печалба и устойчивостта на фирмите, показва годишният доклад на Централната банка на Испания за 2015. Испанските мениджъри са по-слабо квалифицирани от своите конкуренти в Германия, Франция или Италия, показва проучване сред 11 европейски страни. Само в Гърция резултатите са по-слаби.

Клиентът на Пиментел го е помолил за списък от кандидати, обучени в техниката за управление на проекти Agile - за подпомагане на фирмите да подобрят своята производителност, като използват повече за ИТ инфраструктура. Клиентът предлага годишна заплата от 200 000 евро - почти 10 пъти над средната заплата в Испания.

Но такива специалисти в Испания са рядкост. Най-малко осем месеца отнема на най-опитния разработчик на софтуер да придобие такава квалификация, а освен това той трябва да може да се справя с висшите мениджъри, ограничавайки допълнително броя на хората, които потенциално биха могли да запълнят мястото.

„Това общество се нуждае спешно от дигитални професионалисти, но наистина са малко местата, където тези умения може да се придобият", казва Пиментел. „Испания е държава, която не инвестира достатъчно в областта на технологиите".