Програмният директор на Центъра за либерални стратегии Георги Ганев гостува в предаването Boom&Bust по Bloomberg TV Bulgaria с водещи Владимир Сиркаров и Кузман Илиев. Той разисква темата за социалната държава и икономическата история на Швеция.
По думите му скандинавският модел не може да бъде приложен навсякъде без да навреди твърде много. Факторите, които влияят, са етническа хомогенност и обществена кохезия.
Георги Ганев разкри различните етапи, през които е минавала икономическата история на Швеция по отношение на преразпределението. Започва с борбата срещу „короната, клира, бюрокрацията и различните гилдии, които са се обградили, за да се пазят от конкуренцията,” каза икономистът. Едва от средата на 19 век това се е превърнало в осъзната държавна политика. В резултат през 1950 Швеция е станала четвъртата най-богата страна в света – тъкмо когато започват „идеологическите промени у социалдемократите, които тогава са на власт.”
На забележка от страна на водещия Кузман Илиев, че хората смятат, че доходът се вдига заради социалната държава, Ганев отговори, че „губим идея, че нещата се развиват като процеси във времето.”
„Всяка социална държава, първо, е забогатяла и след това е започнала да преразпределя,” допълни икономистът. Помолен да анализира ефекта върху обществения морал, който социалната държава има, Георги Ганев посочи, „че да трябва някой да ти помага е било обида за човешкото достойнство” за шведите, родени в началото на миналия век.
Според него социалната държава ерозира моралните устои на обществото.
Той сравни това отношение с „лежерното” на съвременните шведи по този въпрос: „Няма го това отношение към общото, че ние трябва да се грижим за него и да полагаме усилия, не само да ползваме.”
С коментар от първа ръка за т.нар. скандинавски модел в предаването се включи и датчанинът Ото Брьонс -Петерсен, директор "Анализи" на базирания в Копенхаген Център за политически изследвания.