С рекордно ниски разходи за ипотеки и нищожна печалба от спестовни влогове, Германия показва апетит към инвестициите в недвижими имоти, пише Bloomberg.
В продължение на десетилетия, германците показваха силен афинитет към живеенето в апартаменти под наем и трупането на спестявания в банката. Тази традиция обаче е в период на разпад, след като ЕЦБ реши да държи лихвените проценти близо до нулата. В последните пет години, разходите за жилища в Берлин, Хамбург и Мюнхен са скочили с повече от 30 на сто, с което предизвикаха закономерно покачване на цените на наеми и имоти.
През март членът на борда на Бундесбанк Андреас Домберт заяви, че вижда „облаци да се събират на хоризонта“ и че централната банка следи отблизо ипотеките. Министърът на финансите Волфганг Шойбле, който бе критичен към политиката на стимули чрез евтините пари в брой на ЕЦБ, през декември каза, че в търсене на доходност може да се стигне до „образуването на балони и надуване на стойността на активите." От своя страна германските регулатори призоваха за нови правила за предотвратяване на "прегряване, задвижвано от кредити" на пазара на недвижими имоти.
С покачването на заетостта и заплатите, цените на жилищата в Германия започват да се катерят след десетилетие на стагнация. Този процес съвпадна и с демографската тенденция германците да изоставят провинцията, съживявайки градове, като Берлин и Франкфурт, избутвайки нивата на свободните работни места в тези градове близо до най-ниските нива за всички времена. Новите ипотеки са скочили с 22 на сто през 2015, след като пет години нарастваха само с 3 или по-малко процента, сочат данните на Bundesbank.
Строителите се оказаха бавни в сравнение с търсенето на жилища, за да отговорят на потребностите на пазара. Разрешителните за строеж са най-много от 15 години насам. Въпреки това тези нива са далеч от тринадесет процентния ръст на жилищата, който е нужен, по данни на правителството. Според управниците Германия се нуждае от 350 000 нови жилища годишно.
През изминалата година, бежанците от Близкия Изток и Африка допълнително обтегнаха ситуацията на пазара на жилища.
"Исторически германците не са имали балонизиране на активи, но този сценарий не можете да бъде изключен", казва Йохен Моеберт, икономист в Deutsche Bank. Той казва, че за пръв път, откакто се помни, жилищната инфлацията се задвижва от ниските цени и липсата на предлагане, а не от растящите заплати.
Благодарение на ЕЦБ, разходите за финансиране на покупката на един тристаен апартамент във Франкфурт, например, са по-ниски, отколкото са били преди пет години, дори и след отчитане на растежа на цените, според Моеберт. „Ако темпът на увеличение на цените продължи, ще се появят рискове за финансовата система, тъй като банките дават заеми на базата на нереалистични оценки“, каза той.
Германия остава далеч от крайностите, наблюдавани през последното десетилетие в САЩ, Испания и Великобритания. Само 53 от германските семейства притежават домовете си, в сравнение със средно 70% в цяла Европа и 64% в САЩ, сочат официалните статистически данни.
Дори и при това положение, тъй като цените в национален мащаб са се покачили с 27% през последните пет години, жилищното строителство върви „с пълен капацитет", заявява Андре Адами, анализатор на имотния пазар в Bulwiengesa. „А агентите на недвижими имоти правят парите на живота си."
Брокерите заемат все по-тузарските офиси в новопостроени луксозни квартали, а нови уебсайтове за групово финансиране предлагат на германците шанс да инвестират във всичко, от луксозни апартаменти до курортни имоти.