Какво става след първото повишение на лихвите от Фед - коментар на Лена Комилева, управител и главен икономист в G Plus Economics. Комилева разговаря с Анна Едуардс и Гай Джонсън.
Лена Комилева, управител и главен икономист в G Plus Economic:
С развитието на глобалните финанси централните банкери трябваше да станат по-активни и разминаването започва да влияе повече върху движенията на цените и валутните курсове. Те трябва и да внимават какво става навън. Нищо, че отговарят първо пред собствените си граждани.
Изминалите три месеца бяха много интересни.
От една страна САЩ и Великобритания имат инфлация и безработицата е достатъчно ниска, за да се подготвят пазарите за връщане към нормалното в следващите 12 месеца. От друга има дефлация в Европа и Азия. Пропастта между тях ще се увеличава през 2016.
Сигурно ще чуем към края на годината, че Фед ще вдига лихвите и че ЕЦБ ще продължава с количествените облекчения. Аз питам какво става след това? Анализаторите виждат смекчаване на макроикономическата обстановка. Ще се задълбочат много ли Фед и ЕЦБ в съответните си посоки на действие?
Има две мнения тук. Моето е, че „чашата е наполовина пълна”. Имаше много лоши новини тази година. Още такива предстоят на политическия фронт в Европа, които още не са подобаващо оценени. Но това е друга история.
Обаче когато става дума за растежа – да, Китай се забавя, както и има разминаване между промишленост и услуги там. Китайският модел за растеж в момента се ребалансира.
Да, променя се по-бързо от желаното от китайските власти.
Обаче вижте статистиките – да, имахме слаба инфлация, но и двуцифрен растеж в продажбите на дребно. Китай се движи напред! Двуцифреният дял на инвестициите в БВП, базиран на правителствени строежи наистина бе неустойчив. В Китай има много жилища, които не могат да се продадат.
В краткосреочен аспект фискалният стимул ще вдигне стойностите на БВП. Мен обаче ме интересува не с колко Китай ще расте в следващото тримесечие, а в следващите пет години.
Да, ще видим по-бавен, но и по-качествен растеж. Сякаш има елемент от Китай в стойностите на БВП и инфлацията на всяка страна.
Но разминаването между индустрията и потреблението показва, че вътрешното търсене в развиващите се пазари е по-силно отколкото се предполага.
Ако за Вас чашата е полупълна, може да се окаже, че на Фед трябва да се подражава. Може да има разминаване, но след време ЕЦБ и останалите централни банки може да се окажат догонващи.
И аз така мисля. Смятам, че в дългосрочна перспектива вдигането на лихвите от страна на Федералния резерв ще бъде здравословно за световната икономика. Проблем е липсата на връзка между глобалния растеж и трупането на дългове.
Изкривяването на финансовите пазари не помага, както и отрицателната доходност в Европа. Последната е нужна, за да се поддържа еврото в някакво що-годе конкурентно състояние. В бъдеще, заради Фед, ще видим малко инфлация в по-слабите развиващи се пазари, както и по-слабо евро, което не е лошо нещо.