Доналд Тръмп направи множество спорни предложения за управление на икономиката на САЩ. Все пак, някои от последните му идеи имат смисъл.
Преди около месец, подканих кандидатите за президент да обяснят какви политики и лидери биха искали да видят във Федералния резерв. Точно затова се зарадвах, когато Тръмп засегна темата свързана с Фед в интервю за списание Fortune през миналата седмица.
Най-важните му коментари бяха: „Трябва да възстановим инфраструктурата на тази страна. Трябва да възстановим армията си, която беше разрушена от грешни решения. Трябва да направим много неща. Трябва да намалим дълга си и най-доброто нещо за нас е, че лихвите са толкова ниски и можем да направим много добри неща и е много изненадващо, че нищо от тях не се случва.“
За мен това е призив за две форми на фискални стимули: Едната е повече похарчени пари, особено за армията и за инфраструктура, като пътища и мостове. Второто е поддържането на ниски данъци, въпреки високите нива на правителствен дълг. (в отделни коментари, Тръмп подкрепя намаляването на данъците). И двете ще имат благоприятен ефект върху световната и Щатската икономика, създавайки търсене за стоки и услуги, нужни за връщането на инфлацията и заетостта отново на здравословни нива.
От огромно значение ще бъде реакцията на Федералния резерв. Ако те увеличат лихвите агресивно, за да запазят инфлацията непроменена, отмяната на паричните стимули ще анулират ефекта от допълнителните парични стимули. В противен случай, ако Фед не вдигне лихвените проценти, ефектът ще бъде умножен: ако домакинствата и бизнесите са очаквали по-голяма инфлация за в бъдеще, ще бъдат по-склонни да харчат парите си за стоки и услуги.
Изглежда Тръмп подкрепя втория вариант. Това всъщност са координирани действия между правителството и централната банка в опит да спасят това, което в интервюто си за Fortune той нарича: „вече доста осакатена икономика“. Това е политика подобна на тази, която министър-председателят Шинзо Абе се опитва да води в Япония.
За да разберем по-добре предложението на Тръмп, трябва да знаем малко повече за отношението му към инфлацията. Например, кой би искал Фед да задържи лихвените проценти ниски след инфлацията – и очакванията на хората за бъдеща инфлация – да надминат целта от 2% на централната банка? В противен случай, координацията на парична и фискална политика е един добър начин в помощ на Фед за постигане на целите си без да се прибягва до крайни мерки като отрицателни лихви. Ако това е така, то той подкрепя такъв тип политики, които доведоха до Великата инфлация 1960 и 70-те години.
Съвсем отделен въпрос е дали Тръмп ще подкрепи целева инфлация от над 2% (като целта от 4% предложена от професор Лари Бол от университета Джон Хопкинс). Това се прокламира като начин за придобиване на още оръжия от централната банка, с която да се бори с бъдещи рецесии (като генерира по-високи номинални лихвени проценти, тя ще може да осигури повече място, за да ги свали преди да достигнат 0). Но това ще даде на Фед повече място да подкрепя финансови стимули от типа предложен от Тръмп.
Това са сред най-важните икономически въпроси, с които ще се сблъска новия президент. Страхотно е, че Тръмп, водещият кандидат за номинация на републиканците започва да отговаря на тях. Дали Хилари Клинтън, водещия кандидат за номинация на демократите ще провежда политика на ниски данъци, високи правителствени разходи и ниски лихвени проценти, за да се справи с икономическите проблеми на страната.