Ето трите главни неща, които трябва да се следят на събранието на Фед в сряда според Мохамед Ел-Ериан от Bloomberg View:
Членовете на Комитета по операциите на открития пазар най-вероятно ще подготвят почвата за покачването на лихвите на следващата се среща през юни. Ще бъдат мотивирани главно от три фактора: допълнително подсилващ се пазар на труда, който ще подкрепи бъдещия растеж на заплатите; скорошното значително облекчение на финнасовите условия, включително по-лесен достъп до заеми за корпоративно и ипотечно финансиране и, по важно, склонността на централната банка към завръщане към нормалността в паричната политика след толкова много години на експерименти.
Въпреки това Фед няма да затвори никакви опции по политиката към този момент. Членовете на борда ще дадат ясно да се разбере, че решението дали ще повишат лихвите през юни или не ще бъде „зависимо от данните”. В резултат ще сигнализират, че юнското повишение, въпреки че е несигурно, е еволюирало от по-малко вероятно в повече.
Такава условна политика от страна на Фед е по-малко зависима от вътрешната икономическа конюнктура, отколкото от събитията в останалата част на света – като икономическото забавяне, както и неикономическите несигурности като британския референдум за излизане от ЕС на 23 юни. Именно „старият Фед” – институция, която е по-домашно ориентирана и склонна да води пазарите ще реши какви ще са лихвите през тази среща. Всъщност, някои членове, но не и малцинството, могат да се заблудят и да го направят още в сряда.
Но високата международна несигурност и свръхочакванията означават, че Фед не е склонен да изненадва пазарите – особено при пресните спомени от януари и февруари
Въпреки че Фед определено ще привлече вниманието на пазарните участници, най-интересното събитие тази седмица може да бъде срещата на BoJ в четвъртък. Тази централна банка е изправена пред изключително сложни решения при паричната политика, която далеч не бива улеснявана от отрицателните очаквания за инфлацията и скорошното повишение на валутата. И двете акцентират заплахата от задълбочаващ се дефлационен капан. Въпреки това, съдейки по отговорите на предишните резки политики, включително изненадващо преминаване към отрицателни лихви – изглежда, че именно японската централна банка е институцията, прекрачила опасния праг, където не само, че нейната политика не е ефективна, а е дори контрапродуктивна. В резултат, нейните действия ще бъдат внимателно наблюдавани от другите, най-вече от ЕЦБ, чиито членове с право се опасяват за последствията при задълбочаването на неконвенционалните им политики.