Българското село Летница е осеяно от къщи с червени покриви и се намира в Дунавската равнина между Стара планина и румънската граница. То е на два часа и половина път с кола източно от София по двулентов път, преминаващ край монотонни панелки от съветската епоха и слънчогледови поля. България, най-бедната и корумпирана членка на Европейския съюз, все още се оттърсва от комунистическото си минало, преминавайки към пазарна икономика. В този малък град най-малко бихте очаквали, че ще се произвеждат съоръжения за един спорт, присъщ само на богатия свят: катеренето по стени.
„Аз смятам себе си за по-умен от другите,” каза Ивайло Пенчев преди да ни разведе из фабриката си в западния край на Летница. Той и Метин Мусов са основали Walltopia през 1998 и оттогава са я превърнали в най-големия производител на катерачни стени в света. Те са сглобили повече от 230 хил. кв. метра стени в над 50 държави. Това е достатъчно да се покрият всичките офис пространства в Empire State Building. Те задминаха по-стари и установени вече компании, възползвайки се от растящия интерес в катеренето и евтиния български труд.
„През цялото време бях сигурен, че ще успеем,” казва той, заобикаляйки дванадесет работници, които завиват фибро стъкло с 10-метров шперплатов ластик. Опирайки се на ръждясали метални тръби ще стане стане катераческа структура във фитнес-център в Уичита, Канзас. „Беше въпрос само на построяване на няколко стени за катерене, хората да останат доволни и след това да кажат на приятелите си.”
Ивайло и Метин са се запознали като гимназисти, докато са изкачвали местните скали. И двамата са расли бедни. Мусов не е ходил в университет. Пенчев не е ял в ресторанти до 25-та си годишнина. Сега управляват завод с 250 работници в Летница. Мусов кара бяло BMW X6. Пенчев, който освен български говори английски и руски, прекарва точно толкова време обикаляйки света по срещи, колкото в централата на компанията в София.
Walltopia, за която работят 650 души, строи два завода, които ще удвоят капацитета й. Компанията се оценява на 70 млн. долара. Фирмата този месец се съгласи да купи дял в Momentum – малка верига фитнес центрове в Солт Лейк Сити, за да й помогнат да се разрасне в цялата страна. „Много хитро е да се позиционират от двете страни на бизнеса: да правят стени като доставчик, но също така да печелят пари, вкарвайки хората в фитнесите,” казва Питър Мортимър, катерач и филмов продуцент. „Те ще развият индустрията и ще спечелят от това. Това е все едно Budweiser да откриват барове.”
По време на пътуване до Китай миналата година, Пенчев сключи сделка да построи до 50 структури за катерене в следващите пет години. „Азия е в подем,” казва той. „Там е бъдещето – толкова ярко, толкова живо!” Но Щатите остават най-важният пазар за фирмата, където стени за катерене се поръчват почти всяка седмица. От 43-те новооткрити през 2015 Walltopia е построила 13 от тях. Общият им брой ще стане почти 400 към края на 2015 – с 11% повече от миналата година, според Climbing Business Journal. Търсенето може да се разшири до още 1000, казва Пенчев.
Малцина от клиентите й са от по-висша класа от Sender One в Санта Ана, Калифорния. Walltopia ще й помогне да открие втория си фитнес следващата година в Лос Анджелис. Крис Шарма, катераческа икона – един от първото поколение катерачи, които са започнали в залите, е съсобсвеник на Slender One. За Walltopia, това е като да строи игрища за голф с Рори Макелрой.
Катерачите навремето бяха самоопределящи се миризливи хипита, които живеят в колите си, пътувайки, за да могат да намерят най-добрата скала за катерене. Но сега спортът е станал масов, привличайки хора дори от Ню Йорк и Лос Анджелис, които да прекарват съботата и неделята си в катерене.
През 70-те катерачите бяха бунтари. Сега професионалист може да заработва шестцифрена заплата и да обикаля света за сметка на спонсори като Adidas. Залите предлагат на начинаещите относително контролирана среда, в която могат да се отлепят от земята. И най-важното в тези зали са изкуствените стени, които могат да струват между 150 000 и 1 000 000 долара.
На времето каменните стени са били правени изцяло на място – металното скеле е трябвало да бъде заварено, покрито с шперплат и полято с бетон. За всяка една стена са били нужни месеци, за да се направи. За около 25 години от откриването на първата стена за катерене с комерсиална цел в Сиатъл през 1987 всичко е било наред. Главните строители и ползватели на тези съоръжения са било хора, които търсят място да тренират, когато времето се развали.
Съвременните стени обаче са пъзел от ярки цветове с комбинация от плоскости, остри ръбове и 3D криви. Популяризирана от Walltopia тази естетика е станала новия стандарт.
От Славчо Маринов