В края на септември Европейската комисия (ЕК) прие план за действие относно създаването на Съюз на капиталовите пазари, след като по-рано през годината състави „Зелена книга“, поставяйки основи на инициативата. Мотивите бяха, че в САЩ финансирането на МСП чрез капиталовия пазар е пет пъти повече отколкото в Европа. А дори и ако нивата на финансиране в Европа бяха предкризисните, щяхме да имаме с 20 млрд. евро допълнително финансиране на предприятията..
„Всъщност, ЕК описва чрез този план и Зелената книга нещо скромно като инициатива и програма, което има за цел да направи живота на по-малките предприятия от ЕС по-лесен“, обясни Владимир Савов, член на КФН.
По негови думи има голяма разлика между Банковия съюз и Съюза на капиталовите пазари.
Той поясни, че инициативата на ЕК няма за цел да увеличава регулациите.
„Няма увеличаване на правомощията на надзорните органи. ЕК върви по пътя, по който в рамките на съществуващите правомощия да се осъществява координация и сближаване“, каза заместник-председателят на КФН.
„Регулациите са създавани с оглед на големите пазари. За нашия пазар са тежки както за поднадзорните лица, участниците на пазара, публичните дружества, така и за КФН. Ако се върви в посока облекчаване, особено за МСП, това трябва да бъде приветствано и ще има положителен ефект“, добави Савов и оцени влиянието на проекта върху българския капиталов пазар.
Един такъв пример е облекчаване на изискванията към проспектите, за да се облекчи навлизането на малки предприятия на капиталовия пазар. Може би е утежнено изискване такова предприятие да представи документ от 200-300 страници, каза той.
Той обаче посочи, че „не бива да се пристъпва към опростяване на проспектите за големи и сложни структури“.
Трябва да се намери правилният баланс между защита на правата на инвеститорите и облекчаване на достъпа на малки фирми до капиталовия пазар, каза той.
Владимир Савов коментира, че в екшън плана се обръща внимание и на микрофирмите, на краудфъндинга и рисковото финансиране.