Президентът на Централната банка на Германия Бундесбанк Йенс Вайдман разкритикува германските политици, които опитват да окажат натиск над президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги с обвинения за прекалено хлабавата парична политика. В интервю за Financial Times германецът посочи, че не е необичайно политиците да имат мнение за паричната политика, но ЕЦБ е независима в това отношение.
„ЕЦБ трябва да гарантира ценовата стабилност в рамките на мандата си и затова експанзионистичната парична политика е подходяща без значение от различните възгледи за специфичните мерки“, казва Вайдман, цитиран от Investor.bg.
FT припомня, че самият Вайдман и президентът на ЕЦБ Марио Драги често са били на различни позиции за това как да се противопоставят на заплахата от падащите цени, като германският централен банкер нерядко се е обявявал открито против мерките, предложени от италианския му колега.
Вайдман и Драги обаче се превръщат в необичайни партньори във време, когато нараства критиката срещу рекордно ниските и в някои случаи отрицателни лихвени проценти. Политиката на отрицателни лихви е особено непопулярна в Германия, където и финансовият министър Волфганг Шойбле се присъедини към критиките, че ниските лихви вредят на спестяванията на германското население, а това от своя страна провокира възхода на крайнодесния популизъм.
Вайдман посочва, че дебатът в Германия е прекалено тясно фокусиран върху последиците от ниските лихви върху спестяванията.
„Дискусията не се фокусира достатъчно върху по-широките макроикономически последици на паричната политика. Хората не са само вложители: те са и работодатели, данъкоплатци, длъжници и като такива извличат полза от ниските лихвени проценти“, казва Вайдман.
Предвид предстоящия референдум за еврочленството на Великобритания несигурността за бъдещето на европейската интеграция може да отложи бизнес инвестициите не само във Великобритания.
Brexit „може да накара повече хора да игнорират фундаменталното прозрение, че в глобализиран свят отговорът на предизвикателствата не е повече фрагментиране“, смята Вайдман. „Това не означава, че всичко трябва да се централизира. Но в един съюз трябва да се търсят единни решения и да се гарантира поемането на отговорност“, отбелязва той.
Вайдман казва, че пакетът мерки, които ЕЦБ представи на заседанието си през март, е трябвало да бъде по-малко агресивен и че самият той остава критик на мащабната програма на банката за изкупуване на облигации. Нейният месечен обем беше разширен от 60 млрд. до 80 млд. евро. Все пак Вайдман защити дизайна на плана за количествени облекчения.
Според него т.нар. "хеликоптерни пари" биха били проблематични.
„Някои учени може да смятат, че този инструмент е вълнуваща възможност, но той трябва да бъде част от политически дебат. Това би било по-скоро опасен инструмент. Би имало последици и би пробил дупка в баланса на банката. Това ще срине доверието в централната банка и в крайна сметка напълно ще замъгли границите между паричната и фискалната политика“, коментира Вайдман.
Що се отнася до Гърция, според германския централен банкер дълговото бреме не е толкова голям проблем, колкото въпросът дали страната може да постигне устойчив бюджетен излишък, като приложи необходимите реформи, нужни за растежа.