Виктор Швец, валутен стратег на Macquarie Securities за Азия, коментира икономиката на Япония и успеха на Абеномиката. Той разговаря с Енджи Лау в предаването Asia Edge по Bloomberg TV.
Трудно е, но невъзможно ли е Абе да постигне икономически растеж от 2%.
Никога няма да успее. Цялата идея на Абеномиката е съсредоточена в три аспекта – монетарен, фискален и структурен. Видяхме ефекти единствено в монетарната област, но през последните 2-3 години паричната политика има все по-слабо въздействие и ефектите са все по-незначителни. Това, в което вярват пазарите е провала на Абеномиката. Колко повече се убеждават в това, толкова по-силна става покупателната силна на йената. Няма какво да се направи с машинните поръчки или с нещо друго. От тази гледна точка въпросът е може ли Абе да опровергае критиките за провала на Абеномиката.
Ще видим ограничаване на политиката?
Възможно е и това ще има разрушителен ефект. Това ще доведе до още по-рязко поскъпване на йената до ниво под 100 йени за долар. Проблемът е, че Япония се върна по-близо до риска от пропадане в ликвидния капан. Единственият вариант за излизане от подобен сценарий е въвеждането на силни фискални стимули в комбинация с монетарни мерки. Най-важното нещо, което Японската централна банка трябва да направи е да стимулира потреблениетo. Това може да стане чрез известни отстъпки, ваучери, гарантиране на минимален доход, пенсионни добавки. Тази политика трябва да бъде координирана. Мисля, че Япония е първата страна в света, която трябва да предприеме тази важна стъпка вероятно в рамките на 6-12 месеца. Впоследствие останалите страни могат да я последват. САЩ може да я последва. Китай може също да я последва. На по-късен етап в рамките на 12-24 месеца това може да видим и в еврозоната. В крайна сметка отговорът за всички е един и същ.
Ако не проработи обаче, можем ли да станем свидетели на най-лошото справяне на Япония, особено в контекста на глобалната среда. Трябва ли да обвиняваме единствено Япония за това?
Не, не трябва. Проблемът на Япония и Китай е липсата на глобален икономически растеж. Няма глобален растеж, няма международна търговия, няма глобална ликвидност. В резултат на това всеки се опитва да расте на гърба на някой друг. Япония очевидно иска силен долар. Китай иска слаб долар. Еврозоната иска силен долар.
А САЩ не искат силен долар.
САЩ не искат силен долар. Нещата са свързани. Няма как всички тези изисквания да бъдат удовлетворени. Не може едновременно да бъдете силен и слаб. Япония има същия проблем, който съществува и за Китай и за всички останали страни. Няма растеж, няма търговия. Нито едно от тези две условия не е налице. Икономиката не се възстановява. Ако имате различна глобална перспектива, мисля, че Япония може да поеме по различен път. Но за съжаление ситуацията е такава.