Правилният начин да се регулира проституцията

В изминалите дни две големи европейски страни, Франция и Германия, изявиха желание да си променят законите за проституцията, правейки го по-рисковано да си платите за секс. Френският и германският подходи обаче са коренно различни.

Франция реши тази седмица след почти три години дебати да се преустрои към т.нар „шведски” или „скандинавски” модел, който съществува в Швеция, Норвегия, Исландия и Северна Ирландия: Най-древната професия е легална, но плащането за секс не е. За първо провинение глобата е €1 500 и скача до €3 700 за второ, пише Bloomberg View.

Не звучи абсурдно само за незапознатите. Френски проститутки протестираха срещу закона, носейки обикновено нерелевантни надписи като „К***ите са ядосани: Не пипайте клиентите ни!” В реалния живот, разбира се, на френските проститутки няма да им се плаща в шампанско и рози. Те просто ще имат по-малко клиенти и тези, които все още използват услугите им няма да ги интересува дали проститутката е въвлечена в легален бизнес или подземна схема на експлоатация.

Логиката зад шведския модел е изключително феминистка, но най-вече аболиционистка. Това е начин да се забрани проституцията, докато се слага бремето върху клиента, а не върху проститутката, на която се гледа като на пасивна жертва на сексуална експлоатация. Както Джей Леви и Пье Йакобсон отбелязаха в своят труд, издаден през 2014, изследващ ефектите на шведския закон от 1999, криминализиращ плащането за секс, гласовете на проститутките като собственици на телата си бяха изключени от мейнстрийм политическия дебат в скандинавската държава.

Интервюирайки редица проститутки за пейпъра, изследователите стигнаха до заключението, че криминализирането на плащането не е направило особено много за защитата им  или дори за намаляване на размера на бизнеса за секс, освен за най-евтиния уличен вид. Проституцията се премести на закрито и често под земята. Тези, които продават секс оцеляват, а които не могат да си позволят да наемат апартамент за бизнеса са изправени пред повишаваща се конкуренция, дължаща се на недостиг на клиенти, които са склонни да си имат работа с улична проститутка. Полицията продължи да тормози проститутките, заплашвайки ги да тръгнат подир клиентите им.

В Франция също правейки живота по-опасен за клиентите им няма да защити проститутките. Няма значение кой край на търговията бива забранен,  това си остава забрана – един лишен от умисъл начин да се бориш със занаят, оцелял сигурно по-дълго, от който и да е било друг.

Германия, която на практика легализира проституцията през 2002 има по-разнообразен подход. Легализацията роди огромен бизнес - правителството казва, че има около 200 000 проститутки в Бундесрепубликата, но неофициалните статистики докарват този брой до 700 000. Толкова голям бизнес не е лесно да се контролира. Трафикът на хора процъфтя и извращения като all-inclusive бордеи, където няма ограничение с колко момичета може да бъде клиент в рамките на една вечер. Затова след изборите през 2013 партиите, които съставляват управляващата коалиция се съгласиха да прокарат закон, който трябва по-добре да регулира сексуалния сектор.

Тази седмица германският кабинет одобри проектозакон, правейки го почти сигурно, че ще бъде приет от парламента. Предложението криминализира all-inclusive бордеите и „gang bang партитата” както такива институции са познати. Също така установява глоби за клиенти – но не за купуване на секс; Германия ще наказва клиентите на принудителните сексуални труженички.

Министърът на правосъдието смята, че има ясни знаци на принудителен труд. Въпреки че синдикатът на германските проститутки не е съгласен, че човек в легнало положение може да различи тези знаци, новият закон ще държи клиентите нащрек. Те ще са отговорни, ако поддържат места, където проститутките са там не по собствена воля или ще приемат последствията когато полицията ги затвори.

Има и други сухи мерки за подобряване на сигурността в германския проектозакон като задължителното използване на презервативи, регистрацията на проститутките (които дори могат да използват псевдоними в регистрационните си документи, но не и в правителствената база данни) и хигиенни изисквания за собствениците на бордеи. Няма нищо неразумно в новите изисквания, не и което би могло да докара бизнеса под земята – особена грижа на Маас.

Проституцията е особен тип бизнес, дори и в Германия, където проститутките практикуват бизнеса си легално и дори плащат данъци. Въпреки това никой, дори и стриктно религиозни държави като Саудитска Арабия, не е успял да го изкорени напълно. Сексът е сложен, дори и когато е по обстоятелства и не може да бъде редуциран до обикновената директна схема наречена „шведски модел”.

Германският подход на позволяване на сексуалния сектор да оперира свободно, изследване на работите му и премахване само на най-неприятните  аспекти на бизнеса е много по-реалистичен от френския, който, придружен от нежеланието на свръхнатоварените полицаи да шпионират хората в една сексуално-освободена среда е малко вероятен да бъде ефективен.

От Леонид Бершидски