Президентът на Русия Владимир Путин постепенно увеличаваше държавната намеса в икономиката на страната, която е силно доминирана от големи компании. Коронавирусната криза и последвалата неравномерна финансова помощ, която бе от полза повече за големите работодатели, отколкото за предприемачите, изглежда ще помогне за продължаването на този процес. В краткосрочен план това ще даде повече сила на един уязвим президент. В дългосрочен план – това предвещава стагнация, пише Клара Ферейра Маркес в свой анализ за Bloomberg.
През последните месеци повечето правителства по света трябваше да се намесят в своите индустрии в опит да ограничат негативното влияние на коронавируса. От друга страна, Русия бавно разширява икономическото си присъствие от началото на 21-ви век, като изгради корпоративен пейзаж, който сега разчита на малко сектори и е с по-малко конкуренти. Това явление се усили след международните санкции срещу Москва и донякъде изолираността.
От фискалните стимули на Русия ще се възползват предимно по-големите компании. По-малките и частни фирми, които вече страдат заради неблагоприятната бизнес среда, ще получат ограничена подкрепа от държавата. Едва 13% от малките и средни предприятия казват, че със сигурност ще оцелеят след кризата, сочи проучване, което през тази седмица бе цитирано от бившия финансов министър Алексей Кудрин.
Последните изявления от страна на властта за допълнителни икономически стимули са окуражаващи, но и малко закъснели. Те вероятно ще бъдат изплащани от по-широк бюджет, който по последни данни се изчислява на 3.5% от брутния вътрешен продукт на страната за 2019 г., показват изчисления на Bloomberg Economics. Само част от него – между 0.8% 1.7% от годишния брутен вътрешен продукт, се очаква да бъде в пряка подкрепа за малките собственици на бизнес.
Установяването каква част от икономиката руската държава вече контролира не е лесно. Оценките, които определят дела на 60% -70% от БВП, може да са прекомерни. Изчисленията, споменавани в неотдавнашен документ, публикуван от Международния валутен фонд, определят намесата на държавата на близо една трета от БВП през 2016 г. Центърът за стратегически изследвания, руски мозъчен тръст, оценява, че делът вероятно е бил 46% през 2016 г. По отношение на заетостта проучването на МВФ изчислява, че държавата представлява приблизително половината работни места в официалния трудов сектор. Това е висок дял, макар и подобен на този, който виждаме в Скандинавия.
И все пак влиянието на руската държава в икономиката е много повече от пряка намеса. То се отличава по начина на разпределяне на ресурси, начина, по който държавните регулатори изпълняват ролята си или дори по отношение на обществените поръчки. Държавното присъствие се усеща най-силно в стратегически сектори, които доминират икономиката на страната. Това са енергийният, транспортният, миннодобивният сектор и банкирането, както и където се наблюдават големи опити за национализация. Например, държавните банки представляват над две трети от банковата система по активи.
Ситуацията представлява лоша новина за частните фирми, които нямат връзка с държавата, особено за малките и средни предприятия, които пострадаха тежко от ограничителните мерки срещу коронавируса. Те генерират около една пета от годишния брутен вътрешен продукт на страната, докато при повечето развити икономики в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие делът е 50-60%.