Стабилизира ли се икономиката на Китай?

Тао Дон, главен икономист на Credit Suisse за азиатския регион без Япония, коментира забавянето на китайската икономика и целевия растеж. Той разговаря с Хайди Лун в предаването Asia Edge по Bloomberg TV. 

Стабилизиране на китайската икономика ли е това, което виждаме? Споделяте ли това мнение или смятате, че може да очакваме още трудности в контекста на забавянето на китайската икономика?

Зависи дали говорим за краткосрочен или средносрочен период. В краткосрочен план виждаме, че китайската икономика се стабилизира. В средносрочен план Китай все още се нуждае от реформи, но в краткосрочен план политическата стабилност се завръща. Макроикономическата политика на Китай премина от насърчаване на капиталовия пазар до стимулиране на икономиката, основана на предлагането и сега обратно към икономика, основа на търсенето. Най-накрая виждаме известна политическа стабилност. Втората област, при която виждам стабилност е на валутния пазар и валутните резерви. И третата област, при която виждам стабилност е жилищния сектор, особено в големите градове, където се наблюдава период на силен ръст на обема транзакции. Освен това виждаме и стабилност при поръчките от чужбина. С оглед на всичко това преди 5 седмици ревизирахме в посока нагоре очакванията си за нарастването на БВП през второто тримесечие на годината. Оставаме на мнение, че в краткосрочен план можем да видим ускоряване на растежа на БВП.

Фактът, че китайските власти все още залагат този таргет, макар и в определен диапазон 6,5%-6,7%. Според Вас ще успеят ли да постигнат тази цел на фона на структурните реформи, свръхкапацитета и изключително наложащите реформи в индустриалния сектор, които трябва да бъдат направени.

Правителството осъзнава, че трябва да бъде осъществена както реформа от страна на предлагането, така и от страна на управление на търсенето. След китайската нова година процесът на вземане на решения се измести към управление на търсенето. Политиката, насочена към растежа има ключова роля на този етап. Това е причината, поради която правителството ускорява инвестициите в инфраструктура. Това обяснява защо Китайската централна банка става по-малко рестриктивна и защо виждаме по-малко агресивен финансов министър.

Очакваме данните за китайските валутните резерви. Те очертават картина на облекчение за политиците. Страховете за изтичания на капитали обаче остават. Ще бъде ли това едно от основните притеснения за Пекин в момента?

Всъщност, такова е и моето опасение. Истината е, че Китай е втората по големина световна икономика. Истината е, че Китай преминава през период на деиндустриализация. Така че растежът на икономиката се забавя по естествен път и това може би е неизбежно. Ако погледнем назад и обърнем внимание на нагласите към целия процес на деиндустриализация, за да оценим представянето на китайската икономика, няма да видим нищо неправилно. Индустриалното производството трябва да се забави. Китай не може да инвестира по начина, по който го правеше преди. Истината е, че китайската икономика ще нараства със скромни темпове. Но може би това ще бъде по-качествен растеж. Ако Китай премине към следващия цикъл, ще видим икономика, задвижвана от услугите и потреблението. Дори и Китай да нарасне с 4%, това ще бъде устойчиво. Не са много страните в света, които могат да достигнат 4% растеж. Така че вътрешната политика е едно от моите притеснения.