Накъде от тук за британската стомана?

Ти идваш от единия края на спектрума и предполагам не би искал или смяташ, че няма да е подходящо да има каквато и да е правителствена намеса в подкрепянето на този бизнес, нали?

Точно така! Но мисля, че може да се поспори дали няма да има полза от краткосрочно подпомагане. Например, ако на купувачът са ми нужни 3-4 месеца да събере парите и за този период от време правителството може да поддържа завода в операционно състояние. Проблемът е, че ние оставяме да износим бебето и ако купувачът се откаже правителството накрая трябва да се грижи за този завод и работните места. Обаче не изглежда тези заводи да са конкурентоспособни дългосрочно погледнато. Най-вече защото са базирани на технологията на доменната пещ, която произвежда нова стомана, докато останалата част от света се движи в посока рециклиране на вече съществуващата стомана през аркови пещи. Те са захранвани от ток, а не от въглища. А ние просто нямаме този тип технология във Великобритания. Другият проблем е, че Обединеното кралство няма сравнителни предимство в това производство. Ние внасяме всички суровини, които използваме, както и всичката желязна руда. Имаме много високи цени на енергията дори и без ВЕИ-тата, акцизи и тн.

Но правителството казва, че прави нещо по въпроса, както и че може да прави повече с потенциалните купувачи.

Не можем да направим кой знае какво повече. Франция инвестира в ядрена енергия от 50 години насам, а ние не правим това. Тъй като нямаме тези десетилетия на инвестиции на много, много по-евтини източници на енергия, тя е много по-скъпа – два пъти по-висока е цената във Великобритания за индустрията, отколкото във Франция. Това означава, че дори и да оставим настрана разходите за труд, а те са проблем за целия ЕС, много трудно ще бъде на Великобритания да придобие дългосрочно сравнително предимство в стоманопроизводството.

Нека се опитаме да поставим това в перспектива, защото ти каза, че това може да бъде въглищния момент на стоманата във Великобритания. Имам предвид времето на Тачър през 80-те, въпреки че политически не изглежда да е толкова напрегнато. Достигнахме ли този момент в британската стоманена промишленост?

Мисля, че отдавна сме го минали. Вярвам, че най-добрите дни на стоманената индустрия са отдавна зад гърба й и повечето от работните места в нея от времето на 70-те вече ги няма.

Знам, че сме в упадък, но се опитвам да разбера има ли смисъл да се субсидират енергоизточниците, да се въведат нови правила при закупуване или вече сме изтървали коня?

Абсолютно е вярно. Мисля, че по-добрата опция ще бъде да се видят местата в Обединеното кралство, които успешно са се, така да се каже, дестоманизирали. Един много интересен пример е северен Уелс, който имаше много голям стоманен сектор – той беше най-големият работодател и когато той западна през 80-те и 90-те местната власт създаде предприемаческа зона и в момента е един от британските центрове на автомобилопроизводството и космическия сектор. Много по-продуктивно е от работните места в стоманата долу на юг.

Сам, какво научихме от 80-те за нивото на подкрепа, преход и инвестираната инфраструктурата в общностите, които бяха тежко ударени от този процес? Какво можем да приложим сега?

Това, което научихме е, че няма много какво правителството може да направи. Някои от нещата които предприемаческите зони могат да направят е да привлекат инвестиции ако има хора, които искат да работят тези работи и да се преквалифицират – а тук вече правителството може да помогне. Всъщност част от тези зони се базират на субсидиите, защото им се предоставят капиталови отстъпки отвъд всичко, каквото обикновено предоставяме. Но предимството на този тип подход е, че това са индустрии на бъдещето. Те са много продуктивни и може да предложат дългосрочни работи.