Справянето с кризата ще изисква нарушаването на някои табута

Победата над коронавируса би могла да приближи нивото на държавните дългове до това от времето на Втората световна война, но със сигурност ще бъде сравнимо с това от финансовата криза преди малко повече от 10 години. В същото време традиционния подход за изход от дългова криза е изключен и ще се изисква различна стратегия, пише Bloomberg в свой анализ.

Постоянният икономически растеж, който движеше възхода на Запада след края на Втората световна война сега е много малко вероятно да се случи. Но пострадалите общества вече няма да толерират мерките на строги икономии, които приеха след края на финансовата криза. И все пак настоящата криза поставя под въпрос старите табута.

Мерките на британското правителство включват запазването на заетостта, финансова подкрепа за безработните и самоосигуряващите се лица и други помощи за бизнесите. До средата на април мерките на повечето правителства представляваха до 6% от брутния вътрешен продукт на конкретната страна, докато пакетът на САЩ се равнява на 9% от БВП на страната. Разходите на правителствата може да надхвърлят тези цифри, като това ще зависи предимно от продължителността на битката с пандемията, колко от гаранциите са изискани заради фалити, колко приходи са загубени заради рецесията и от степента на всяка последваща държавна подкрепа.

Дори когато магазините, ресторантите, офисите и заводите вече имат право да отворят и да наемат служители, бизнесът ще е бавен заради страховете за бъдещето, които ще удрят потребителското търсене. Постоянната подкрепа ще е необходима както за безработните, така и за поддържането на живота на засегнатите фирми. Може да се нуждаем и от голям стимул за търсенето, както бе направено през 2009 г. чрез координирана фискална експанзия и впоследствие чрез китайския инвестиционен бум. 

Междувременно компаниите, които оцелеят след отмяната на ограничителните мерки, ще имат натрупан дълг и ще искат да подобрят баланса си, а не да инвестират. Това може да доведе до т.нар. балансова рецесия, която за първи път бе установена в Япония. Азиатската страна изглежда е попаднала в капана на безкраен процес на дефлация и стагнация в резултат на корпоративния дълг, който е натрупан по време на финансовата криза в периода между 1989 г. и 1990 г.

Министър-председателят на Япония Шиндзо Абе предприе действия за прекратяването на този цикъл като експанзионистична фискална и парична политика. А това съчетание е по-известно именно като Абеномика.

Ето защо Абеномиката може да се приложи и в западните държави, тъй като опитът на Япония показва, че другите средства нямат голям ефект. Високото съотношение на дълга към брутния вътрешен продукт на Япония от 234% е устойчиво, тъй като заемите се финансират предимно от местни спестители. Но в момента държавният дълг в западните страни се финансира от пазарни заеми и зависи от „щедростта на непознати“.

Например, САЩ могат да вземат заеми в собствената си валута от кредитори, като най-важният от тях е Китай, която има интерес да поддържа стойността на долара. А Великобритания с дълг от 86% от БВП е в леко по-добра позиция в сравнение с останалите страни членки на еврозоната, тъй като при необходимост може да остави валутата си да се обезцени. Гърция вече има съотношение на дълга от 188%, при Италия е 133%, при Франция – 99%, а при Испания – 96%.

Япония е пионерът в областта на количествените облекчения, още преди Абе да дойде на власт. Страната има опит в мащабни покупки на държавни облигации от централната банка с цел намаляване на доходността на облигациите. Японската централна банка финансира пряко държавни дефицити чрез изкупуване на нов дълг и не очаква, че той ще бъде погасен. Силното икономическо представяне на Япония през годините и армията от всеотдайни спестители означава, че тази нетрадиционна система работи. Но все още остава въпросът дали ще има такъв ефект и на други места по света.