Светът изглежда е достигнал границата на своята толерантност към икономически смущения. И въпреки че новият коронавирус продължава да поставя живота под риск, правителствата по света започват да отварят икономиките си. Общо над 7 трлн. долара са отделени от правителствата в световен мащаб през последните три месеца в подкрепа на икономиката, а още много средства предстои да бъдат инжектирани допълнително през следващите месеци, пише Bloomberg в свой анализ.
Залогът е голям и затова има голямо значение къде отиват държавните пари. Най-добрите финансови специалисти в света са на едно мнение. Голяма част от най-ефективните решения са тези, които ограничават въглеродните емисии. Това е заключението в проучване, в което са анкетирани над 200 централни банкери, финансови министри на страните от Г-20 и учени от 53 държави.
Авторите на изследването се опасяват, че ако политиците не мислят за намаляването на въглеродните емисии, новият проблем за света след коронавируса ще е климатичният.
Според учените ако глобалното затопляне премине границата от 2 градуса, то това би предизвикало необратими промени в околната среда, мащабни бедствия с милиони жертви и създаването на един по-беден свят.
Повечето от изразходваните средства в сегашната криза са насочени към повишаването на ликвидността на световните пазари, което включва директни плащания за потребителите и осигуряването на заеми за бизнеса. Междувременно докато правителствата се подготвят за възстановяването на икономиката, целите в областта на климата вероятно ще излязат на преден план.
„Мерките в подкрепа на икономиката трябва да са с фокус върху по-широки приоритети, което да ни направи по-издръжливи срещу други рискове и несигурност. Главният измежду всички рискове е изменението на климата“, коментира Гернот Вагнер, асоцииран професор в Университета в Ню Йорк.
В настоящата ситуация по-малко правителства обмислят мерки на строги икономии.
„Интересно е да се видим, че този път финансовите специалисти обръщат внимание на зелените политики за икономическо възстановяване. И то много повече, отколкото през 2009 г.“, коментира Мейва Къзин, анализатор в Bloomberg Economics.