Как Централна и Източна Европа се справя с коронавируса?

В Западна и Южна Европа коронавирусът нанесе тежки поражения и отне хиляди човешки животи. А лекарите бяха изправени пред трудния избор чий живот да спасят по-напред, тъй като здравните системи бяха претоварени, пише Financial Times в свой анализ .

Но в Централна и Източна Европа пандемията бе овладяна до такава степен, че там вече се наблюдават първите признаци на възвръщане към обичайния начин на живот. Магазини, хотели, училища и дори търговски центрове подновяват дейност. 

Разликите между регионите на Стария континент са все по-очевидни. Към момента Испания регистрира 517 смъртни случая на милион души, Италия - 453, Франция - 353 и Великобритания - 325. За сравнение, жертвите от коронавируса на милион души в Словакия са 4, в Полша - 16, в Чехия - 21 и в Австрия - 65. Само във вторник Италия, Испания и Великобритания са регистрирали повече смъртни случаи, отколкото Чехия, Унгария и Словакия имат общо от началото на кризата.

„Справяме се много добре“, коментира премиерът на Словакия Игор Матовиц. „Дори може би по-добре от очакваното“, допълва той.

Все пак сред причините за успеха на страните от този регион е и определена доза късмет. Италия и Великобритания регистрираха първите случаи на коронавирус през януари. Докато Чехия, Полша и Словакия нямаха потвърдени случаи до първата седмица на март. Това им осигури повече време да осъзнаят смъртоносните рискове от заплахата.

Но по отношение на Австрия става дума за други фактори.

„В Австрия коронавирусът започна да се разпространява сред младите хора. Предимно сред скиори или международни бизнесмени“, обяснява Томас Чипионка, председател на подразделението по здравни политики в Института за научни изследвания във Виена.

„Освен това семействата в Австрия са по-различни от тези в Китай или Италия. В страната само 5% от хората на възраст над 30 години живеят с родителите си. Ето защо разпространението на заразата сред рисковите групи бе ограничено“, обяснява той.

Но страните в Централна Европа успяха да овладеят рисковете от пандемията, като реагираха твърде бързо, смята Олга Лоблова, изследовател по общественото здраве в университета „Кембридж“.

„Вирусът засегна Европа по-късно, но там правителствата използваха времето по-добре“, коментира тя. „Никой от Централна и Източна Европа не си е казвал, че в неговата страна не може да се повтори ситуацията от Италия“, уточнява Лоблова.

Словакия, Полша и Чехия бяха от първите страни в ЕС, които затвориха границите си. А заедно с Австрия първи въведоха строги ограничителни мерки срещу коронавируса. Скоростта, с която бяха въвеждани тези мерки, е една от основните причини за успеха в борбата с коронавируса на тези държави, твърди Мартин МакКий, професор по Европейско обществено здраве.

В средата на март Великобритания позволи провеждането на фестивал, на който присъстваха над 70 хил. души. Но на 10-ти март Австрия въведе мярка, която забранява събирането на над 100 души на обществено място. Два дни по-късно Чехия въведе сходна забрана, но тя бе за до 30 души. Бързо след това мярката бе променена и се забрани събирането на повече от двама души на едно място. Полша и Словакия предприеха сходни мерки.

„Централна и Източна Европа реагира още преди епидемията да е започнала. Чехия и Словакия се движеха много бързо“, казва професор МакКий.