Настъпилата световна пандемия отправя множество предизвикателства към управлението на човешките ресурси. Обявеното извънредно положение налага редица въпроси и теми за размисъл за бъдещето на професиите и тяхната нужда за обществото. Това пише в свой анализ доц. д-р Теодора Лазарова – преподавател и експерт по управление на човешките ресурси, лидерство и бизнес психология във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).
В съвременните икономически теории се прокрадва виждането за кризата като шанс. Шанс за специалистите и професионалистите, чиято значимост излиза на преден план. Съвременните огранизации са подложени на огромни предизвикателства. Очаквано най-подготвени за работа от вкъщи се оказаха служителите от ИТ индустрията, обичайно работещи в подобен режим. Позитивно впечатление прави и бързата реакция на всички заети в сферата на образованието. Дълго чаканата дигитална революция в сферата на образованието се осъществява в момента, като онлайн се обучават всички възрастови групи, включително и студенти. Дигитализират се и се автоматизират дори браншове като земеделие и промишленост, където се смята, че изначално подобна технологична промяна би настъпила по-трудно.
Намаленият обем на работа предизвиква повишена тревожност сред служители и работодатели, изправени пред неизвестните на бъдещето. В този ред на мисли, на първо място, работодателят следва да си отговори на въпроса какъв е планът му за справяне с кризата. Неяснотите, свързани с бъдещите поръчки и обемът на работа, често подтиква към бързото и лесно решение да съкратим своите служители. В моменти на криза, най-ценният ресурс на една организация продължават да бъдат именно служителите. Високо мотивираните служители са най-прекият път за излизане от кризата. Обикновено, най-високо платените служители са служителите с най-много опит, знания и умения. Те са ядрото на всеки бизнес. И макар да изглежда разумно да намалим разхода именно чрез освобождаването им, това дългосрочно се явява и най-неблагоразумното решение за дългосрочния успех на всяка организация.
Обявеното извънредно положение извежда на преден план най-конкурентоспособните и бързо променящи се организации. Адаптивността към ситуацията и уменията за работа в дигитална среда само помагат на най-иновативните компании в сферата на услугите, образованието и промишлеността. В настоящия момент е изключително важно компаниите да използват този момент в няколко направления.
Одит, анализ и оптимизация на всички вътрешни процеси, правила и процедури
Намаленият обем на работа позволява извършването на внимателен анализ на предимствата и недостатъците на организационната структура, различните системи за оценка на персонала и процедурите в областта на управлението на човешките ресурси.
Изготвяне на план за обучение и развитие на служителите
Mоментът на самоизолация е чудесна възможност за приключване на всякакви вътрешнофирмени обучения в компаниите, в които това е възможно. Инвестицията в обучение и развитие на служители е най-ценната инвестиция, която винаги оправдава изразходваните средства. Светът се променя и, дори автоматизиран, ще продължава да има нужда от хора с иновативно и нестандартно мислене.
Какви са предизвикателствата, които кризата отправя към служителите?
Повишена тревожност, влияние на множество стресови фактори – социални, икономически, включително политически, могат да отключат неблагоприятни процеси като по-високи нива на стрес, несигурност, загуба на мотивация и ефективност. Наложената самоизолация отправя редица теми и въпроси за размисъл към всеки служител – самооценка за способността за жонглиране между различните социални роли, емоционалната интелигентност, както и личните умения за адаптивност и справяне с кризи. Вероятно този анализ би могъл да отключи редица позитивни процеси, свързани със самоусъвършенстване и развитие на всеки от нас. Бъдещето принадлежи на специалистите и експертите, които водят и развиват организациите.
Единственият неизбежен процес е промяната
Настъпилата пандемия и радикалната промяна във функционирането на работното ни място показва колко неподготвени можем да се окажем, ако не мислим за бъдещето. Какви са знанията и уменията, които ще ни бъдат необходими? Кои ще бъдат професиите, които ще се развиват и установят на пазара на труда?
На първо място, всеки служител трябва да развие своите умения за работа в екип, висока степен на самомотивация и ефективност. Работата във виртуални екипи или екипи, намиращи се на различни локации, отправя още по-големи предизвикателства пред личностните качества на служителите и уменията им да се самоорганизират. Дигиталната компетенция, умението за адаптация към бързо променящата се среда са други основни компоненти на успешния служител. Възможността за дистанционно усвояване на нови знания и умения в дигитална среда (множеството онлайн курсове за преквалификация) налага високи изисквания към всички служители.
Не на последно място, следва да отбележим, че служител и работодател са две неразделни части на едно цяло. Икономическият успех на всеки работодател се гарантира от удовлетвореността, мотивацията и способностите на неговите служители. От друга страна, развиващите се и адаптиращите се към промените служители гарантират на своя работодател безпроблемно преминаване през всякакъв род кризи с минимални загуби. Мерките на работодателите за справяне с кризата следва да бъдат изготвени със своите служители, а не въпреки тях. Настоящата пандемия и задаващата се криза отправя важни въпроси към работодателите – а именнно, как ефективно да управляват своя бизнес, какъв буфер за справяне следва да осигурят, както и как да повлияят върху ангажираността и мотивацията на своите служители.