Латинска Америка я чака загубено десетилетие заради пандемията

Състоянието на икономиката на Латинска Америка се влошаваше още преди кризата от корнавируса да удари региона. Но сега, след като пандемията достигна до всички южноамерикански страни, има риск да бъде изгубено цяло десетилетие, а крехката демокрация в региона е под риск, пише в свой анализ Bloomberg.

Както и останалият свят, така и Латинска Америка се подготвя за най-дълбоката рецесия в модерната история. Bank of America прогнозира, че брутният вътрешен продукт на континента ще се свие с 4.4% през тази година, докато вирусът продължава да се разпространява.

Но това, с което Латинска Америка се отличава, е, че доходите там намаляват от години. Тази тенденция донякъде се поддържа от ниските цени на стоките в региона. Междувременно нарастващият дълг ограничава възможностите на правителствата да въвеждат стимули, докато много други държави извън този континент предприеха подобни мерки. Но така или иначе защитата на работните места в региона е трудна задача, тъй като повече от половината от работната сила не декларира своите доходи.

Още по темата

САЩ обвиниха Мадуро в трафик на наркотици

МВФ отказа финансова помощ за коронавируса на Венецуела

И Латинска Америка започва да затваря границите си заради коронавируса

„Резултатът от всичко това може да е загубено десетилетие“, смята Алехандро Вернер, директор на Международния валутен фонд за Западното полукълбо.

„Предвид предстоящата рецесия и потенциалната скорост на възстановяване – БВП на глава от населението в Латинска Америка няма да успее да се възстанови от нивата от 2015 г. до 2025 г. Това буквално е загубено десетилетие“, коментира той.

Обновената прогноза на МВФ, която ще бъде публикувана през следващата седмица, ще бъде за рекордно тежка рецесия. „Може и в историята отделни икономики да са били в по-тежко състояние, но никога досега не е имало година, в която всяка една страна ще отчете силен икономически спад“, обяснява Вернер.

Ако тази ситуация продължи, това означава повече улични демонстрации или дори заплаха за демокрацията в Латинска Америка.

Регионът, където социалното неравенство е най-голямото в света, бе разтърсен от масови протести през изминалата година. Вълната от недоволство и обществено напрежение достигна и до стабилни страни като Чили.

„Рискът е да има епидемия, икономическа криза, социална криза и политическа криза по едно и също време“, обяснява Моника де Боле, старши сътрудник в Института за международна икономика Peterson във Вашингтон.

Градовете на самоубийствата

Аржентина и Еквадор са на ръба да не изпълнят задълженията си по дълга. Венецуелската икономика се срина преди години и сега в страната има хиперинфлация. В резултат на това милиони напуснаха Венецуела, но някои от тях биват принуждавани да се завърнат в родината си заради пандемията. А безработицата в Бразилия за четвърта поредна година е над 10%.

43 от 50-те града в света с най-високо ниво на самоубийствата са в Латинска Америка. Нарковойната в Мексико доведе до рекорден брой убийства през 2019 г.

В допълнение вирусът засяга най-тежко държавите, в които бяха организирани едни от най-големите бунтове през изминалата година, а именно Чили и Еквадор. В Еквадор, където заразата се разпространява бързо, тела биват извозвани директно от улицата.

Централните банки в Латинска Америка реагира подобно на другите по света и намалиха лихвите, за да подкрепят икономиките.

Предизвикателствата да се осигурят пари за домакинствата са големи заради размера на сивия сектор, в който са над 140 млн. души – повече от половината от работната сила в региона, показват данни на Междуамериканската банка за развитие.

„Сивият сектор и силно ограничената социална сигурност означават, че ударите и последствията ще са много тежки“, прогнозира Артуро Порзецански, професор по икономика в Американския университет.