Компаниите, които изплащат големи дивиденти, стават все по-популярни през 2016 г. основно заради желанието на инвеститорите да намерят стабилност за портфейлите си след най-лошия старт на годината в историята, пише Investor.bg, позовавайки са на MarketWatch.
Акциите, изплащащи дивиденти, се представят изключително добре на по-широкия пазар тази година. Това създава впечатлението, че търсенето на сигурност в изключително стабилните платци на дивиденти като Coca-Cola и Procter & Gamble означава, че инвеститорите имат всичко – привлекателен стабилен доход в комбинация с дългосрочен растеж, докато цените продължават да се покачват.
Ако това изглежда твърде хубаво, за да е истина, причината е, че нещата всъщност наистина не са толкова розови, казва главният пазарен стратег на брокерската компания Convergex Никълъс Колас.
Тази седмица той посочи важен показател, който се превръща в предупредителен знак за наблюдателите на пазара. Доходността по дивидентите в S&P 500 сега е по-висока от тази на десетгодишните американски държавни ценни книжа (ДКЦ), бенчмарк на пазара на ДКЦ.
Доходността на дивидентите и ДКЦ бяха близки за известно време. Ако се проучат плащанията на дивиденти на компании от S&P 500 от 2011 г. насам, се вижда, че доходността по собствения капитал е била в сравнително тесни граници между 1,9% и 2,2%.
Междувременно доходността по 10-годишните ДКЦ за същия период е варирала между 1,75% и 3%, или средно около 2%.
В сряда обаче доходността по 10-годишните ДКЦ се понижи с 6,3 базисни пункта до 1,875%, най-ниското ниво от седмица, сочи Tradeweb. Междувременно коефициентът на изплащане в S&P 500 е 2,11%, сочат данни на Convergex.
Според Колас това не само е „най-странното нещо“, което вижда на пазара, но и голям червен флаг, тъй като „нещо не е наред, когато доходността на акциите е по-висока от тази на облигациите“, особено когато корпоративната печалба се свива.
В крайна сметка това може да означава едно от двете: или облигациите са твърде скъпи, или доходността на дивидентите е неустойчиво висока, твърди Колас.
С времето корпоративната печалба би трябвало да осигурява естествена защита срещу инфлацията, казва той. Това на практика означава, че ако общите нива на цените се покачват, печалбата в крайна сметка трябва да направи същото, а след това и дивидентите.
Тази връзка обаче изглежда се е обърнала, тъй като пазарът предвижда доходността по облигациите да се повиши значително през следващите години, докато сезонът на отчетите за четвъртото тримесечие отчете най-лошия ръст на печалбата от финансовата криза насам.
Текущите коефициенти на изплащанията от над 40% са над дългосрочните средни нива от около 38%, твърди Колас. Той допълва, че компаниите в S&P 500 са увеличили дивидентите си с по-бързи темпове от основната сила на печалбата.
Това може да е опасно, тъй като „всеки икономически шок или дори трайно забавяне на икономическата активност ще ги принуди да намалят дивидентите си“, казва Колас.
Облигациите, от друга страна, плащат фиксирана сума и не предлагат инфлационна защита. Обикновено, казва Колас, облигациите трябва да са по-евтини от активите, които имат нарастващи дивиденти – т.е. акциите.
Намесата на централните банки обаче, които понижиха лихвените проценти на отрицателна територия в Европа и Япония, са изкривили глобалния пазар на държавни облигации, намалявайки доходността по американските ДКЦ до изключително ниски нива, казва Робърт Тип, главен инвестиционен стратег на Prudential Fixed Income.
С други думи американските ДКЦ скоро може да се окажат твърде скъпи – но пазарните изкривявания вследствие на действията на централните банки е това, което поддържа цените на облигациите високи, добавя той.