Икономическата криза в Бразилия е също толкова лоша, колкото политическата.
Най-голямата икономика на Латинска Америка явно се е насочила към една от най-лошите рецесии в историята си, пише Investor.bg, позовавайки се на The Wall Street Journal. Тя изпадна в застой през 2014 г., сви се с 3,8% миналата година, а през тази година е изправена пред подобно свиване. Безработицата е нараснала до 9,5%, стана ясно в четвъртък, а заплащането е спаднало с 2,4%, като вероятно лошите тенденции ще продължат. Един на всеки пет млади бразилци е без работа, а според Goldman Sachs Бразилия може би е изправена пред депресия.
Влошаващите се прогнози създава застрашителни перспективи за политическите затруднения в Бразилия. Президентът Дилма Русеф, вече изключително непопулярна, е изправена пред процедура по импийчмънт в Конгреса на фона на разрастващия се корупционен скандал около държавната петролна компания Petrobras.
Тази ситуация отнема толкова много от енергията на политиците и Конгреса, че икономическият спад не получава нужното внимание, казват наблюдатели.
„Сериозността на ситуацията е следната: имаме такива проблеми, при които ако не се направи нeщо, нещата със сигурност ще се влошат“, казва Маркос Лисбоа, бивш представител на финансовото министерство, който в момента е президент на бизнес училището Insper в Сао Пауло. „Много скоро може да говорим за платежоспособността на федералното правителство“.
Бразилия предотврати последиците от глобалната финансова криза от 2008 г. със стимули и се опитва отново да инжектира пари в икономиката, за да засили търсенето. През януари администрацията на Русеф представи 20 млрд. долара субсидирани заеми от държавните банки като BNDES, за да насърчи земеделието и строителните компании на големи инфраструктурни проекти.
Но този път страната има по-малка свобода на действие за финансиране на стимулиращи мерки. Постъпленията от данъци изчезват, а министерството на планирането във вторник заяви, че правителството трябва да намали разходите с 5,9 млрд. долара, за да постигне бюджетната си цел. В четвъртък финансовият министър Нелсън Барбоса поиска от Конгреса да охлаби целта, за да позволи по-голям дефицит през 2016 г.
Някои инвеститори казват, че политиките за стимулиране, като евтини кредити от държавните банки, не са постигнали дългосрочни позитиви, тъй като са създали големи дефицити, а парите често се използват за лоши инвестиции като непечеливши язовири и рафинерии.
Фондовият пазар и валутата на Бразилия отчитат ръст от 17 март насам заради оптимизма, че Русеф ще бъде импийчната по обвинения, че е използвала счетоводни трикове, за да скрие бюджетните дупки на страната.
„Премахването на нещо много лошо ще даде старт на подобряване на нещата, а после ще видим какво следва“, казва Леонардо Моноли, партньор в Jive Investments в Сао Паоло, компания за управление на фонд за 200 млн. долара, инвестирани основно в дългове на предприятия в несъстоятелност.
Русеф отрича обвиненията и описва импийчмънта като опит за преврат от консерваторите, които презират фокуса на правителството ѝ върху бедните. В изказванията си тя обвинява глобалните икономически трудности за кризата в Бразилия, казвайки, че тя би била много по-лоша, ако правителството не е финансирало важни социални и стимулиращи мерки.
Бразилия преминава през икономически възходи и спадове през по-голямата част от миналия век. Това, което ѝ помага в момента, е буферът ѝ от 374 млрд. долара в резерви в централната банка. И за разлика от някои предишни кризи държавният дълг е в бразилски реали. През миналите десетилетия тежките дългове на Бразилия в долара станаха много по-трудни за изплащане, когато валутата се срина. Този риск в момента е много по-малък.
И все пак дългът се превръща във все по-голям проблем. По време на дългия десетилетие бум на суровините федералното правителство на Бразилия, големите компании и дори потребителите с кредитни карти се възползваха от оптимизма, че страната, богата на петрол, желязо и соя, ще запази постоянно високия си темп на растеж. Държавният дълг на Бразилия се е утроил до около 1 трлн. долара през последните девет години, показват данни на централната банка.
Сега сметката трябва да се плати. Дългът на Бразилия възлиза на около 67% от БВП. Нарастващите задължения на страната и забавящият се растеж карат агенциите да намаляват кредитния рейтинг на страната до “junk”, като икономистите предвиждат съотношението на дълга да нарасне до 80% от БВП до 2017 г. Част от проблема е, че бюджетният дефицит от 10% от БВП е толкова голям, че Бразилия трябва да заеми пари, за да изплати вноските по това, което вече дължи.
Бразилските компании също се борят с дългове. Корпоративните задължения са нараснали над три пъти до около 290 млрд. долара между 2002 и 2015 г., твърди Банката за международни разплащания (Bank for International Settlements, или BIS). Няколко компании, замесени в корупционния скандал, като инженерната компания Grupo, обявиха банкрут.
Други фирми, останали извън скандала, също са изправени пред трудни времена. На 18 март силно задлъжнелият производител на стомана Usiminas заяви, че спира плащанията по заеми към банки. Standard & Poor’s обяви компанията в несъстоятелност.
Потребителите от работническата класа, които подпомогнаха вътрешната икономика по време на бума сега са затруднени от дългове по кредитните си карти. Рекордните 54,1 млн. бразилци са изостанали с плащанията по задълженията си, възлизащи на 60 млрд. долара в края на 2015 г., твърди компанията за кредитен рейтинг Serasa Experian.
Забавящият се растеж и нарастващият дълг поставят Бразилия по несигурна пътека, а задълбочаващата се политическа безизходица затрудняват преодоляването ѝ, казват експертите.
„Взаимодействието между политическата криза и икономическите резултати са засилват взаимно“, коментира и Самар Мазиад, старши анализатор, отговорен за Бразилия, в Moody’s Investors Service.