Ситуацията със сигурността на летищата в Азия според Роджър Хенинг, основател на Homeland Security Азия. Интервю за Ришаат Саламат, Bloomberg на 23 март 2016.
Какви са усложненията за тази част на света от атентатите?
В Австралия сме уязвими, защото има всеобщо опование на технологиите. Те обаче са само част от решението.
Терористите знаят много добре, че пластичният експлозив С4 може да бъде прекаран през всички летищни скенери.
Няма още измислени скенери, които могат да засекат пластичен експлозив.
Имаме ужасяващо сходство между летището в Сидни и летището в Брюксел. Изправят ми се косите като си помисля, че това, което стана в Брюксел лесно може да се повтори в Сидни, защото и в двете има свободен достъп от метрото и гарата чак до терминалите.
Тук, в Сидни вътрешният и международният терминал се обслужват по този начин.
Какво предлагате? Неправилно е събирането на информация, така ли?
Събирането на информация, както се видя, се прави от хора. Хората събират данни. Няма такова нещо в Азия.
Има го в Австралия, например на летище Авалон, първото, което го въведе.
Homeland Security Asia-Pacific отдели години в проверка на летищната сигурност, за да разбере какво липсва.
Оказа се, че това, което липсва е в това, че хората, работещи на летището никога не са били инструктирани или обучавани как да наблюдават дали има нещо необичайно, престъпно и опасно, което може да застраши живота и терминала им.
Ние разработихме системата А1А. Тя е съвместима с изискванията на ICAO и е предназначена за обучението на всички, които работят на летище.
На летищата в Сидни и Мелбърн или друга и запитате кой отговаря за сигурността, ще ви кажат, че не знаят. Защото това е така.
Най-безопасното летище в тази част на света е Сингапур.
Кое прави летището на Сингапур най-сигурно?
Сингапур е много стратегическо място, което работи много леко с пътниците. От момента, в който слезеш от самолета и до момента, в който излезеш от терминала, ти си под наблюдение.
Същото важи и за обратния път.
Това е много сложна система.
Не е защитена от грешки, но е по-добра от всички, които имат другите.
И сега ще ви питам кое е най-уязвимото летище или летища в тази част на света?
Страните от третия свят очевидно са по-уязвими. Това са Индонезия и Малайзия. Преди няколко години бях в Куала Лумпур и се ужасих от аматьорската сигурност там.
В големите летища всичко е оставено на мрежата от камери и скенерите, които не работят или не засичат.
Всеки път, когато имаме подобно нападение, хвърляме повече сили за сигурност. Говорим дори за проверки на влизане на терминала. Това означава, че за хората, които летят преживяването става все по-неприятно. И едва ли носи печалба за тези, които ни причиняват толкова неудобства.
Целта е да се предизвиква страх. Няма съмнение.
Но може да се управлява по-добре.
Всеки, който работи на летище, преминава през курс по сигурност. Най-добрият инструмент за контрол и сигурност на света си остава човешкото око. Политиците обичат да режат лентите на нови скенери и други уреди.
Те пренебрегват факта, че най-добрата сигурност, най-добрата, са хората, които работят на летищата.
Чуйте цялото интервю във видеото.