ЕИБ става климатична банка според плана за устойчиво развитие на Европа

През следващата седмица Европейският съюз (ЕС) ще представи инвестиционния план, който предвижда разпределянето на над 1 трлн. евро през следващото десетилетие за осъществяването на прехода към въглеродно неутрална икономика, пише Bloomberg.

Европейският инвестиционен план за устойчивост ще бъде финансовият стълб за Зелената сделка, чиято основна цел е да елиминира парниковите емисии до 2050 г. Европейската комисия планира да приложи нови политически инициативи чрез вече съществуващи инструменти и да утвърди кохерентната рамка, която ще стимулира инвестициите от всички страни членки на ЕС, се посочва в проект на документа, до който Bloomberg е получил достъп. 

„Европейският бюджет ще разпределя устойчиви инвестиции на стойност от поне 1 трлн. евро“, става ясно от документа, който трябва да бъде одобрен на 14-ти януари. „Но е необходимо да се направи повече, за да се премине през всички предизвикателства. Публичните финанси трябва да са водещи, но частните играчи трябва да осигурят мащаба“, пише още в документа.

Сред целите на Европейския инвестиционен план за устойчивост са да се повиши финансирането за прехода, като поне 25% от бюджета на ЕС да отива за борба с климатичните промени, както и да се гарантира, че финансовите институции и частните инвеститори ще идентифицират успешно устойчивите инвестиции. Според друга от заложените цели Европейската инвестиционна банка ще се превърне в климатична банка.

Още по темата

Зелената сделка: Ще обедини или разедини Европа?

Европейската зелена сделка: присъда или нова надежда за българската енергетика?

Бъдещето на икономиката

Стратегията на ЕС за нулеви въглеродни емисии изглежда много по-амбициозна от обмисляните мерки от други замърсители в световен мащаб. Преходът към въглеродна неутралност ще започне официално през тази година. Той ще включва затягане на емисионните стандарти за компании от автомобилната и химическата индустрия.

ЕС се стреми да привлече към своята инициатива за борбата с климатичните промени и други държави. На фона на това американският президент Доналд Тръмп изтегли САЩ от Парижкото споразумение, а най-големият замърсител в света Китай продължава да изгражда значителен брой въглищни централи.

Но за да постигне ЕС целите си, които включват намаляването на емисиите с 40% до 2030 г. спрямо нивата им от 1990 г., ще са необходими допълнителни разходи от 260 млрд. евро годишно, показват изчисления на ЕК.

Инвестициите в устойчиво развитие обаче се забавят заради несигурността по отношение на регулациите, фрагментирания пазар и ограничен достъп до финансиране.