Ще има ли данъчни облекчения за киното

България не предлага данъчни облекчения за снимането на продукции у нас, но може да вземе пример от редица европейски държави, съобщава Investor.bg. Същевременно в Европа ситуацията е напълно различна. От няколко години се наблюдава явна конкуренция между страни от континента и Калифорния, САЩ - места, които се опитват да привличат повече продукции именно чрез подобни данъчни инициативи, коментира Мартин Блейни, експерт, модериращ дискусията на Sofia Meetings и автор за Screen International. По думите му България може да вземе пример за различните възможности за данъчни облекчения дори от съседни страни като Македония например.

Всъщност съвсем скоро, през 2014 г., Македония приема нов закон, с който се въвеждат и данъчни облекчения за заснемането на филмови продукции на територията на страната, разкри Мими Гьоргоска-Илиевска, директор на Македонската филмова агенция. Създава се фонд, който подпомага развитието, продукцията, дистрибуцията и показа на македонски език и чуждестранни филми. Страната предлага схема за производствени стимули чрез 20% отстъпка от разходите за създаването на кино и телевизионна продукция, което е довело до подем на филмовата индустрия в страната. Естествено, има и няколко условия, типични за държавите, които предлагат подобни данъчни облекчения - необходим е местен продуцент, който да се грижи за проекта, както и регистрация на филмовата продукция в страната при спазването на определен срок за това. Друго изискване е да се инвестира минимум 100 000 евро в страната, като сумата се изчислява спрямо валутния курс на Македонската централна банка в деня на подаване на документите за филма.

В българското законодателство няма заложени данъчни облекчения за заснемането на филми в страната, заяви по време на  бизнес платформата на Международния София Филм Фест - Sofia Meetings, ​данъчният консултант от Global Tax Валери Колчев. Във връзка с идеята това да се случи и у нас преди две години New Boyana Film възлага на екип експерти да направят проучване за това какъв е фискалният ефект от реализацията на чуждестранни филмови продукции в България, или какви са бюджетните приходи от заснемането на една филмова продукция в България. Проектът е завършен през миналата година и показва, че от всеки похарчен лев за филм в страната между 19 и 20 стотинки влизат в бюджета, твърди Колчев. По думите му това означава, че близо 20% от инвестираните средства влизат пряко или непряко в българския бюджет.

Белгия е преминала по този път, след като индустрията установява, че все по-голяма част от средствата отиват при инвеститорите, а не при продуцентите. Ето защо се налага въвеждането на промени, но по начин, по който инвеститорите да не бъдат отблъснати, заяви Жан Ив Робен, един от президентите на Съюза на френскоговорящите продуценти на белгийски филми. По думите му въвеждането на данъчни облекчения значително променя цялата система, правейки я много по-отворена към всякакви компании - от най-големите до най-малките. Така Белгия започва да печели все повече партньори за копродукции от различни страни, след като през предходните години е виждала основен партньор в това отношение само от страна на Франция и то предимно заради езика. Едно от предимствата на белгийската система е, че филмовите компании могат да ползват данъчни облекчения в комбинация с публично финансиране, допълва експертът. Националният фонд на Белгия подкрепя както местни продукции и копродукции, така и напълно чуждестранни проекти - игрални, анимационни и документални филми. Финансирането е автоматично, а сборът от собствения капитал и заема трябва да е максимум 50% от общия бюджет на продукцията. 

От своя страна системата за данъчни облекчения в Унгария стартира още през 2002 г., а за повече от десетилетие е показала доста добри резултати, твърди Балаш Захар, ръководител на правния отдел на Унгарския филмов фонд. Той посочва, че идеята не е била само да се привлекат повече снимащи хора в страната, но и да се създадат по-стабилни основи за местните филмови компании.

“Ако системата има стабилна финансова основа, то тя е еднакво достъпна за всякакви фирми”, категоричен е той.

Унгария подхожда, гледайки на този ход в дългосрочен план - като инвестиция в уменията на хората в сектора.

“Искахме да развием инфраструктурата и създадохме ново студио, което помага за заснемането на нови филми.По-важното е, че се надявахме решението ни да има ефект върху цялата индустрия, давайки допълнителен опит на нашите експерти”, категоричен е Балаш Захар.

Данъчните облекчения бързо дават резултат - забелязва се скок в разходите за продукциите в страната.

Като цяло участниците в дискусията са единодушни, че създаването на законодателната рамка за всичко това е дълъг и бавен процес, който изисква силна политическа воля.

“Винаги има дебати и спорове от страна на министъра на финансите. Бъдете готови за това”, коментира Мими Гьоргоска-Илиевска, подчертавайки, че Македония е извоювала всичко това, залагайки на идеята да се позиционира и на филмовата карта.

“Да не забравяме, че все пак говорим с хора. Просто трябва да ги убедим, че всички тези решения накрая ще имат финансова възвращаемост”, обобщи Жан Ив Робен.