Европейската външна политика се проваля

Президентът на Турция Реджеп Ердоган изпрати войски в Либия и по този начин мълчаливо напомни на Европейския съюз колко е безсилен по отношение на въшната си политика. Европейските сили са тези, които трябва да се намесят с дипломатически средства в Либия. Вместо това Русия и Турция засилват влиянието си в Либия, както се случи в Сирия, което единствено може да навреди на интересите на ЕС, пише Андреас Клут в свой анализ за Bloomberg.

Европейският съюз изглежда в затруднена позиция и по отношение на Иран, след като страната вече е в силно изострени отношения със САЩ след убийството на генерал Касем Солеймани. Освен това Техеран обяви, че се отказва напълно от ядрената сделка от 2015 г., в която участват трите големи европейски сили Германия, Франция и Великобритания. Тази сделка бе определяна като най-голямото постижение на външната политика на ЕС.

В Либия и Иран Брюксел има жизненоважни интереси, които сега са поставени под въпрос. От една страна Либия се е превърнала в рай за трафикантите на хора и хъб за мигрантския поток към ЕС. Страната дели морска граница с Турция, Кипър и Гърция, които спорят за правата за сондиране на газ.

Вместо ЕС да заеме обща дипломатическа позиция за ситуацията в Либия, държавите членки подкрепят различни групи във военния конфликт в страната. Италия е на страната на либийското правителство, което има подкрепата на ООН. Такава е позицията и на Турция. Но Франция е на страната на ръководените от Халифа Хафтар бунтовници.

Тази слабост на европейската общност е в пълен контраст с твърдите единни позиции на ЕС по отношение на други политически въпроси. По отношение на търговията блокът действа твърдо и в унисон и се превърна в глобална суперсила. За да се случи това, понякога някои от страните членки правят компромиси с националните си интереси. Но засега ЕС не може да постигне подобен синхрон за външната политика и отбраната.

На теория икономическата общност се опитва да говори с общ дипломатически тон. Върховният представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност на ЕС Жозеп Борел съзнава нуждата от по-голямо единство, като опасенията му са свързани с агресивната политика на САЩ, Русия, Китай и Турция.

Но Борел може да направи малко неща извън това да председателства събрания с участието на външните министри на страните членки. Подобни събрания имат слаб ефект, тъй като основното правило е, че всяко решение трябва да се приеме с одобрението на всички страни. Поради това често се налага вето. Преди година Италия блокира с вето резолюция за Венецуела, други страни членки блокираха позиция за развалянето на ядреното споразумение между Русия и САЩ.

За да се промени това, има предложения за въвеждане на правило за гласуване с квалифицирано мнозинство по външнополитически въпроси. Ако бъде прието, ЕС ще може да налага санкции или да излиза с общи декларации за човешките права, ако 55% от страните членки, представляващи поне 65% от населението на общността, гласуват в подкрепа на съответното решение.

Скептиците твърдят, че това представлява поредната загуба на национален суверенитет, че големите държави ще пренебрегнат мненията на малките и че обратната реакция ще подхрани евроскептичния популизъм. Но други обясняват, че приемането на решения с мнозинство ще защити малките държави от натиск от страна на Русия или Китай. Освен това цялостно Европейският съюз ще стане по-силен и влиятелен, така че гласуването с мнозинство със сигурност е необходимо начало.

Но така или иначе в момента сме свидетели на факта, че от Иран до Либия, ЕС отново не успя да защити интересите си по всякакъв възможен начин.