Цената на климатичните промени за инвеститорите

Юън, ако говорим за точния момент Blackrock публикувахте съвместен доклад, озаглавен „Цената на промяната в климата”. Независимо дали вярвате в нея или не, тя вече е проблем на инвеститорите. И няма да изчезне сама. А тази история вписва ли се в глобалната картина за теб?

Вписва се. Според нас, промените в климата са несигурни. Науката е добре известна, но движението във времето е несигурно. За дългосрочните инвеститори крайно големите и неочаквани загуби представляват истинската дефиниция за риск. Виждаме пример, както беше и при европейските компании за комунални услуги като функция на японското цунами от 2011 г.

Как бихте намалили риска от климата в портфейлите? Това беше основният въпрос, който зададохте, когато публикувахте този доклад. Ако разгледате нещо като скандала  с VW това напомня на Enron на някои хора. Ако проследим развитието на тази ситуация, трудно ли е да се намали риска в портфейла ви?

Не особено. А ако се замислите, че около 85% от емисиите идват от около 35% от фондовия пазар, включително транспортния сектор. Ако имате процес на подбор или на изключване, или ако сте наистина етичен инвеститор, активно ще инвестирате в намаляване на емисиите и може да намалите риска от тази експозиция доста съществено. А интересното е, че през последните няколко години, това не ви е струвало нищо като резултат.

Хората, които гледат сега ще решат – но това е лесно. Изтеглете се от най-големите замърсители, от изкопаемите горива, от хората в катранените пясъци на Канада, от всеки, който има дял в енергетиката или въглищата. Толкова ли е просто?

Не, всичко е малко по-сложно. Ако щете – тези, които са съгрешили най-много и се подобрят съответно са сред най-добрите инвестиции. Мисля че всичко се свежда до корпоративното управление, или поне отчасти, а също и до наличната технология. Тя стана многократно по-евтина, вземете вятъра, сравнен с други източници на енергия. Способността на страните и компаниите да намалят емисиите си се е увеличила. Корпоративното управление според нас, а и ти спомена за актива на управлението, за който ние се грижим. Вследствие на това, имаме много голям апарат за корпоративно управление и установихме силна връзка между компаниите, които имат устойчиви планове за екология, социални дейности и управление за своите инвестиции, както и добро общо корпоративно управление и оттам – добра обща дългосрочна възвращаемост.

Реалността за инвеститорите ще настане всъщност, когато видите тези компании да търгуват с отстъпка помежду си за компаниите, които са наистина ангажирани с тези проблеми. Когато всички големи се срещнаха съвсем наскоро в Европа, за да се занимаят с проблема, като се съберат на конференция за промените в климата в края на годината. Трябва да се отбележи, че от всички участници там най-много бяха европейците. Всички сериозни фактори от Америка отсъстваха. Има ли хора, които ще са по-подготвени що се отнася до своите компании?

Мисля че има различно ниво на подходите. Някои компании казват, че на това наистина трябва да се обърне внимание сега, а други казват – имаме огромна инсталирана база и ще отнеме много дълго време, за да се справим с това и нека да напредваме бавно. Всъщност, Джонатан, тук не става дума за оценките, а за риска. И да се върна на тази тема – рискът е да се загубят доста пари, които не си очаквал да загубиш доста бързо. Застрахователния сектор се сблъска с това преди около 20 години с урагана Андрю, който почти я разори и можа, след като изхарчи 20 млрд. долара за моделиране на климата, както и с управление на капиталите и т.н., да намали последиците през 2008 г., която беше най-лошата за искове, свързани с климата в историята, без да изгуби капитал.

Много накратко по темата за VW. Докато те слушат коментарите ти за риска – как би оценил рисковете около тази история, като имаш предвид колко изненадваща беше тази новина. Дизеловите двигатели трябваше да са бъдещето на Европа. Това се планираше да е ниско-емисионния начин на пътуване. Как прецени факторите във всичко това?

Първото, което директорът на Volskwagen направи е правилното нещо при кризи. Първо, те си казаха, че не трябва да се прикрива нищо, а определено не трябва да правиш прикритие 2.0. тук всичко се свежда до това какъв е времевия ти хоризонт за инвестиране. Човек може, с голяма увереност, да твърди, че след 10-15 г., дизелът – като гориво ще е много по-маловажен, а и самата консумация на горивото ще е много по-маловажна, поради автономните автомобили, системите за управление на двигателите и др. подобни. Така че, когато се замисля  за съвета на Уорън Бъфет, когато го запитали: „Ако инвестирате през 1900 г., автомобилната индустрия тъкмо е изобретена. Какво бихте направили?” А той отговаря: „Продайте коня.” Избягвайте очевидния губещ.