Какво се крие зад нестихващите протести в Латинска Америка?

Вниманието на обществеността отново е насочено към Латинска Америка заради протестите, бунтовете и политическите промени. Последните събития в Еквадор, Боливия и Чили са сигнал за резките промени в региона, което е тест за местната полиция, военните и правителствата. Поради политиките на строги икономии хората се чувстват изоставени и излизат на бунтове на площадите, пише Bloomberg.

В Боливия Ево Моралес, който е най-дълго управлявалият държавен лидер в Южна Америка, не успя да овладее сиутацията и потърси политическо убежище в Мексико след серия от мащабни протести. Общественото недоволство беше породено заради опасения за манипулация на изборните резултати.

Но в региона, който пази спомени от кървави диктатури, опасностите остават.

„Участието на армията за овладяването на протести или бунтове е изключението за такива събития“, коментира президентът на правозащитната група Control Cuidadano Роско Сан Мигел. “В Латинска Америка живеем с духа на огромните нарушения на човешки права в името на защитата на националната сигурност. А зад всички събития се търси външен враг поради политически причини“, допълва той.

Оставката на Моралес не доведе до края на кризата в страната. В петък бяха убити 5 души след протест срещу служебното правителство от силите за сигурност.

Общественото доверие в политиците в региона спада заради години на разочарования и огромната корупция по високите етажи на властта. Но доверието в армията остава високо.

По време на бунтовете в Еквадор и Чили политическите лидери си правеха снимки с представители на армията. Във Венецуела президентът Николас Мадуро се задържа на власт, защото опозицията не успява да привлече достатъчно офицери от армията на своя страна.

В Чили президентът Себастиан Пинера е по-внимателен. Той отзова армията след остри критики заради насилието по улиците.

„Силната роля на армията не е добър знак за едно демократично общество“, коментира Майкъл Шифтър, професор в университета „Джорджтаун“. „Това означава, че политическите партии абдикират, а лидерите разчитат на армията, за да се задържат на власт и да управляват“, допълва той.