В продължение на десетилетия глобалните спестители, и по-специално американските пенсионни спестители, бяха учени, че трябва да влагат по-голямата част от парите си във фонд върху S&P 500 - индексът, който проследява най-големите американски компании - и след това да забравят за него, докато не доближат пенсионирането. След средата на 80-те години това бе повече или по-малко добър съвет. В крайна сметка американските мултинационални компании бяха най-добрият начин за инвестиране в глобализацията, а тя беше много добра за цените на акциите на много големи компании, пише Investor.bg.
Но наскоро започнах да се чудя - какво ще се случи, ако се промени цялата парадигма за дългосрочно инвестиране, пише Рана Форухар за Financial Times.
Глобализацията, каквато я познаваме, буксува. Знаем само това. Но какво, ако приближаваме края на много дълъг период на финансова репресия, през който намаляващите лихви замаскираха друга, по-фундаментална истина. Мястото на Америка в света се промени, както и потенциалът за растеж на нейните корпорации. Ако това е така, тогава може би ни чака корекция не само в цените на акциите на американските мултинационални компании, но и в стойността на самия долар. Това би имало дълбоки последици за инвеститорите навсякъде - от отделните спестители в САЩ до гигантските пенсионни фондове в Европа и Азия.
Това е сценарий, който AG Bisset Associates нарече „Доларовият крах“. На пръв поглед възможността американските акции и доларът да се понижат едновременно изглежда малко вероятна. На първо място, те често се движат в противоположни посоки, като слабият долар прави износа на много американски компании относително по-конкурентоспособен на световния пазар, както се случва през последните години.
Нещо повече, въпреки че някои страни като Китай и Русия се изтеглят от доларовите активи поради политически и икономически причини, доларът си остава световната резервна валута. Както сочи изследване на Brookings Institution от миналата седмица, делът на долара в глобалните валутни резерви е намалял само с два процентни пункта от 2007 г. насам, докато делът на еврото е спаднал с шест пункта. И както всички знаем, нито американските политици, нито много от най-големите компании в страната се покриха със слава през този период.
Повече по темата четете в Investor.bg.