Как в една африканска страна се пресякоха интересите на Москва и Париж?

Оръжейното ембарго срещу раздираната от кървави конфликти Централноафриканска република (ЦАР) беше отслабено за първи път от 2013 г. с единодушно решение на Съвета за сигурност на ООН от 12-ти септември. По-конкретно това означава, че правителствените сили ще могат да получават оръжия с калибър до 14.5 мм, а властите в Банги трябва да уведомяват ООН за всяка сделка поне 20 дни предварително.

По този начин ролята на Русия като основен доставчик за африканската държава се засилва, а това може да провокира бунтовническите групировки. Първите сигнали за ескалация на напрежението не закъсняха. Само ден след решението на ООН бяха убити 23 души и ранени десетки по време на сражения между враждуващи групировки.

На пръв поглед необичайното в случая е, че резолюцията обедини Русия и Франция. Отношенията между Москва и Париж често се изострят, но двете страни прецениха, че имат общ интерес от подобно решение. Именно поради това Русия първа подкрепя резолюцията.

„Учудващото за мен е, че резолюцията беше подготвена от Франция, като Русия бързо заяви своята подкрепа. Олекотяването на ембаргото срещу ЦАР директно би застрашило мира в страната“, коментира Руслан Трад, журналист и съосновател на военния журнал De Re Military, специално за Цветан Кръстев от bloombergtv.bg.

Представителят на Русия в ООН Василий Небензия заяви пред Съвета за сигурност, че Русия, която осъществи две големи доставки на оръжия и предоставя на ЦАР „военна и техническа помощ без финансова компенсация“, планира да продължи „да осигурява подкрепа в бъдеще“.

Още по темата

Влиянието на Русия в Африка се засилва заради злато и диаманти

Разруха, кръв и диаманти: По следите на руските наемници от „Вагнер“

„Властите в ЦАР очакват повече от ООН, включително и ново отслабване на ембаргото. Смятаме, че имат достатъчно причини за подобни очаквания“, допълва Небензия. По думите му такива мерки може да бъдат обсъдени през януари. Изявлението на руския дипломат ясно показва амбициите на Москва да бъде незаобиколим фактор в бившата френска колония. Това буди известни притеснения за Франция, която от няколко десетилетия има изградени връзки с ЦАР. Сега властите в Париж виждат, че позициите им в африканската страна са застрашени от Русия, която от 2017 г. предоставя по-голяма военна подкрепа за правителството в Банги.

„Чрез отслабването на ембаргото Франция вижда възможност да засили присъствието си, тъй като вижда опасност от руско влияние“, смята Трад. Но подобен сблъсък на интереси, може да има негативен ефект за ЦАР.

"Ето защо лесно може да се стигне до надпревара за доставка на повече оръжия от международните играчи, като страната няма да може да гарантира, че оръжията няма да достигнат до бунтовническите групи", допълва журналистът.

Тези опасения са неслучайни: все пак правителството в Банги контролира едва една четвърт от страната, а останалата част е в ръцете на бунтовници. Броят на оръжията трябва да отговаря на реалните нужди, но това трудно може да се осъществи при подобна надпревара.

Сделките на Русия и Франция досега

През 2013 г. ООН наложи цялостно оръжейно ембарго срещу ЦАР и оттогава правителството настоява ограниченията да бъдат премахнати, за да може доставките на оръжия да подпомогнат силите за сигурност на Банги в сраженията срещу владеещите голяма част от страната милитаризирани групи.

Решението е прецедент, въпреки че и преди ООН е одобрявала търговски сделки за оръжия с идеята да се подкрепят новосформираните армейски части. Но тези доставки бяха одобрени, тъй като ООН получи потвърждение, че оръжията няма да попаднат в ръцете на бунтовническите групи.

Така например през 2017 г. Русия достави 1700 автомати „Калашников“ на правителството, а през декември 2018 г. Франция внесе 1400 броя от същия вид оръжия.

Разделена страна

Въпреки големите запаси от диаманти, злато, мед и уран Централноафриканската република остава една от най-бедните държави в света. Африканската страна е раздирана от кървави конфликти, а трагичните спомени все още не са забравени от местното население и раната в обществото е отворена.

Конфликтът се задълбочи през 2012 г., а разделението в страната беше основно на религиозна основа. В края на 2012 г. и началото на 2013 г. бяха регистрирани стотици сражения с множество убити между мюсюлманската бунтовническа група Seleka и съставената предимно от християни милиция anti-Balaka.

Мирът като далечен блян

Междувременно лидери на три от въоръжените групи, които безчинстваха през последните години в страната, получиха позиции в правителството. Сега те са военни съветници на министър-председателя. Този ход илюстрира дилемата между мира и справедливостта, се посочва в позиция на Института за изследване на сигурността в Африка.

Решението на правителството провокира недоволство сред местното население и през юни в столицата се проведе протест, но той бе потушен от силите за сигурност.

Задачата за намирането на баланса между наказването на обвинените във военни престъпления и възстановяването на мира се пада на министъра на правосъдието Флавиен Мбата.

„Правителството ще разследва обвинените в нарушаването на човешки права, за да излекува раните от войната, като ще се противопоставя на беззаконието и насилието“, коментира той в интервю за CNN.

От години страната се намира в тежка хуманитарна криза, а над 1 млн. души са напуснали домовете си заради конфронтациите на етническа и религиозна основа. Освен това хуманитарната помощ трудно достига до крайната си цел заради ограничения брой пътища и липсата на сигурност. Картината от последните години показва, че бунтовническите групи не спазват мирните споразумения. През февруари беше сключено осмото мирно споразумение, а всички преди него се провалиха. Изглежда, че и сега бунтовниците не зачитат сделките за мир, тъй като са регистрирани и нападения срещу мироопоазващите мисии на ООН в страната.

Нестихващото напрежение показва, че внасянето на по-голям брой оръжия в ЦАР може да доведе до повече насилие и смърт. Така че ООН трябва да се замисли дали подобни резолюции допринасят за мира, или просто подсилват битката за влияние между чуждестранни играчи. Ако вторият сценарий е по-вероятно да се случи, големият губещ ще са обикновените хора в страната, тъй като така ще има повече ресурси и предпоставки за война. И дотогава хуманитарната криза може само да се задълбочи, а мирът засега остава само химера.