Тази седмица Белият дом дава официална държавна вечеря за министър председателя на Канада Джъстин Трюдо - първата държавна вечеря за канадски премиер от 20 години насам. При нас е главният редактор Джон Микълтуейт, с когото ще обсъдим нарастващия интерес към този нов млад министър-председател във времена на толкова много странни политици по света. Той наистина се отличава като човек, който е като че ли е роден политик. Така ли е?
Джон Микълтуейт, Bloomberg: Да. Изглежда така, това е наследството му и интересното според мен е приликата между него и Обама, която усещат. Обама вече каза, че вижда подобен на него човек. Критиците също го забелязват, защото гледат Трюдо и виждат един мечтател, заради което и Барак Обама често е критикуван. Че може да държи невероятни речи, но когато трябва да се свърши нещо, той не се справя толкова добре. Определено Трюдо се посреща с много оптимизъм.
Интересно е, че баща му, който също е бил голям политик, направи сравнение, че Канада спи до слон. Върху всеки канадски премиер пада огромната сянка на САЩ. Така ли e?
Някои канадци казват, че това, което харесват в Трюдо, е, че прави подобно определение по-силно – както баща си – това, че е повече европеец. Трюдо изглежда доста странен от северноамериканска гледна точка и много по-стандартен от европейска гледна точка. Съществува този елемент, че Канада се отдръпва. Баща му, разбира се, е въплъщение на стария канадски либерал, или поне в този смисъл на думата.
Джон, казвате, че е по-стандартен от европейска гледна точка, но интересното е, че е защитник на повече разходи от страна на правителството по цял свят и по-малко монетарна политика, което е различно от становището на предшественика му и политици като Дейвид Камерън и Ангела Меркел, които знаем, че са за повече спестяване, по-малко разходи и не твърде много дефицити. Той е готов да се изпрати срещу това, нали?
Точно така. Той не е европеец както Ангела Меркел или Дейвид Камерън, но е европеец каквито са Франсоа Оланд или Рензи. Иска да направи нещо различно, опитва се да комбинира липсата на строги мерки, ако мога да се изразя така, с известна доза младежки плам и да се надява, че ще се справи.