Кой е най-големият риск, който може да поеме ЕЦБ?

Малко преди срещата на управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) по-късно тази седмица банкерите в еврозоната се сблъскват с дори по-силен натиск от обикновено – и то от всички страни. Те обаче трябва да се вслушат в призивите за по-силни действия вместо в тези, които искат сдържаност, пише Investor.bg.

Аргументите за по-мощни парични стимули се основават на множеството дефлационни сигнали, натрупани от началото на годината насам: пазарни трусове, неочаквано остри разочарования в текущата и прогнозната инфлация и глобално забавяне, при което слабостта на САЩ слага спирачки на това, което миналата година изглеждаше като обещаващо ускоряване в Европа.

От другата страна са предупрежденията, че ЕЦБ може да постигне обратното на това, което иска, ако навлезе още по-дълбоко в непознатата територия на паричната политика. Мнозина смятат, че програмата за изкупуване на активи, стартирана през януари 2015 г., постига по-слаби резултати за сметка на вложените средства.

Най-жестока съпротива има по отношение на отрицателните лихвени проценти - политика, която сега използват централни банки, покриващи една четвърт от световната икономика, включително по-голямата част от Европа.

Част от отпора идва от Банката за международни разплащания (Bank for International Settlements – BIS). В проучване, представено в неделя, само няколко дни преди срещата на ЕЦБ, т.нар. централна банка на централните банкери твърди, че намаляването на лихвените проценти може би вече не стимулира реалната икономика, щом лихвите спаднат под нулата. BIS се опасява, че банките няма да прехвърлят тежестта от по-ниските лихвени проценти върху вложителите, което допълнително ще затегне кредитирането им заради ударите върху рентабилността.

Междувременно има съобщения, че някои банки планират да трупат физически пари, за да заобиколят лихвените проценти на ЕЦБ по резервите по депозитите, като по този начин се отслабва разпространението на политиката към домакинствата и бизнесите.

Много от централните банкери в ЕЦБ се противопоставят на тези критики, поставяйки основата за допълнително облекчаване на паричната политика на 10 март. Сега не е моментът да се уплашат, нито пък останалата част от управителния съвет да им предостави хладна подкрепа (или дори по-лошо).

Пазарите залагат на допълнително понижаване на лихвения процент по депозитите, а анализаторите предвиждат разширяване на закупуването на активи и нови дългосрочни заеми за банките. ЕЦБ не бива да предава очакванията им. Не защото работата на централната банка е да удовлетворява пазарите, а защото спадът на цените на пазарите доказа, че предаването на пазарната политика съществува и действа. По-агресивно разхлабване на политиката ще принуди банките да последват пазарите до позицията, която те вече са стигнали.

Централните банкери на еврозоната не трябва да се страхуват от обвинения в подстрекаване на война. Няма доказателства, че еврозоната е отнела търсенето от някой друг – външният ѝ баланс едва е помръднал от края на 2014. Вместо това очакванията за количественото облекчаване съвпаднаха с края на кредитната криза в еврозоната преди две години, а прилагането му – с ръста при кредитирането през 2015.. Ако растежът и инфлацията не реагират така, както някой бе желал, изводът е, че трябва да се направи повече от същото, а не по-малко.

В най-острото си противопоставяне срещу критиците си гуверньорът на ЕЦБ Марио Драги заяви по-рано тази година, че „те ни предупреждават за страничните ефекти и рисковете от това, което правим. Но това, което никога не чувам да обсъждат, е рисковете от това да не направим нищо“.

Не само, че рисковете от бездействие са по-големи от предприемането на действия, но и балансът всъщност продължава да натежава в полза на още по-големи действия.