Норвегия може да посегне към държавния инвестиционен фонд заради евтиния петрол

Ниската цена на петрола се отразява негативно на бюджета на Норвегия и правителството може да бъде принудено да посегне за първи път към държавния инвестиционен фонд, в който за две десетилетия бяха натрупани 830 милиарда долара, пише Bloomberg. Първото изтегляне на средства от фонда може да стане още през следващата година.

Премиерът Ерна Солбърг се опитва да избегне рецесията, след като срива в цената на най-важната суровина, която Норвегия изнася, даде своето отражение върху икономиката на страната, която е с обем от 500 милиарда долара.  През последните години Норвегия използваше все по-голяма част от петролните приходи за покриване на дефицити, докато в същото време отделяше средства и за попълването на държавния инвестиционен фонд. Данъчните приходи от добив на петрол са паднали с 42% спрямо миналата година и вероятно през 2016 г. бюджетните разходи ще надхвърлят приходите.

През май 2015 г. норвежкото правителство обяви, че бюджетният дефицит, като изключим приходите от петрол, ще достигне рекордните 21,6 милиарда долара. Спадът в производството на петрол и в цената му накараха правителството да прогнозира спад в приходите от петрол през 2015 г. до 30 милиарда долара, или с 30% по-малко спрямо прогнозата, направена през октомври 2014 г. В тогавашната прогноза се допускаше средна цена на петрола от 69 долара за барел, докато до момента през годината тя е 56 долара за барел.

Данъците, набрани от облагане на дейността по добив на петрол през първите 3 тримесечия на 2015 г., достигат 138 милиарда крони (16,5 млд.долара) спрямо 238,2 милиарда крони (28,4 млд. долара) за същия период на предходната година.

Икономисти и представители на правителството казват, че единствено приходите от инвестициите, които се правят с парите от фонда, ще бъдат използвани за бюджета, като по този начин обемът му няма да намалее.

Капиталът, попълващ фонда, обаче вече започва да намалява. През първата половина на 2015 г. във фонда са били внесени едва 17 милиарда крони, докато средната стойност на заделяните във фонда пари на тримесечие за последните 10 години е 60 милиарда крони. Гуверньорът на Норвежката централна банка Олсен, който е отговорен за надзора на фонда, каза през февруари, че при цена на петрола от около 60 долара за барел, трансферите на средства към фонда може да спрат.