Сметната палата откри много нарушения в БНБ

През 2014 г. УС на БНБ е бил предупреден за проблеми в две банки, но не е взел мерки. Инспекциите на място в банките са намалели. 

Това става ясно от одитен доклад на Сметната палата, с който е извършена оценка на ефективността на банковия надзор, осъществяван от Българската народна банка (БНБ), като e анализирана дейността на управление „Банков надзор“ за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г. 

Броят на инспекциите на "Банков надзор на място е намалял значително, като от 68 на сто през 2012 г. стига до 43 на сто през 2014 г. Ограничаването на проверките се дължи както на недостиг на подготвени кадри, които да извършват проверките, така и на лоша организация.

В него се повтарят и от вече известните слабости в работата на "Банков надзор", констатирани и от доклад на МВФ и Световната банка, публикуван през октомври 2015.
Банковият надзор е в изключителната компетентност на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“ в рамките на въведената от УС на БНБ система за вътрешен контрол. Вътрешните правила и процедури, регламентиращи дейността по надзора в БНБ не са последователни, изчерпателни и ясни.
Концентрирането на почти всички правомощия и отговорности по банков надзор в подуправителя на управление „Банков надзор“ и неангажираността на УС и на управителя на БНБ с надзорния процес, в условия на недостатъчно осигурена координация и отчетност, поражда рискове от неефективност, субективизъм и неетични практики. От друга страна правомощието на УС на БНБ да налага най-тежката надзорна мярка – отнемане на лиценз за банкова дейност, без текуща информация за състоянието на съответните банки поражда риск от вземането на неправилни решения в тази връзка.
УС на БНБ е предоставил правомощие на подуправителя на управление „Банков надзор“ да прилага и неформални мерки за въздействие. Това е в противоречие със Закона за кредитните институции, в който мерките са изброени изчерпателно.

Някои практики от работата на управлението обаче са новост и в известна степен са изненадващи.
Една от най-смущаващите констатации е свързана с възможността да се модифицират данните: "Значителен брой служители имат права да модифицират съхранявана чувствителна информация на сървър във вътрешната мрежа на БНБ, който не е класифициран като информационен актив и няма определен собственик. В резултат на това са налични тримесечни доклади от дистанционния надзор с последни промени, извършени месеци след докладването им, което поставя под съмнение автентичността на съхраняваната чувствителна информация.
В нарушение на приложимите изисквания е осигурен привилегирован достъп до чувствителни данни на служител, който няма потребности от такъв при изпълнение на служебните си задължения.", твърди одитната институция.

Сметната палата твърди още, че проверка по същество за верността на данните в отчетите, подавани от кредитните институции за целите на дистанционния надзор, не се извършва. 
Верификацията на отчетните данни се извършва автоматизирано, посредством т. нар. валидационни правила. Но в процеса на одита е установено, че автоматични проверки са изключени и съответно не са приложени при отчетите на две кредитни институции, без да се следва предварително определена процедура, осигуряваща обективност. 
Инспекторите нямат дистанционен достъп до информационните системи на кредитните институции, което също е посочено като проблем.
При извършване на дистанционен надзор, инспекторите в управление „Банков надзор“ използват разработени неформално полуавтоматизирани екселски файлове за допълнителен анализ върху отчетните данни за индикации за несъответствия в данните.  Използването на неформални ИТ решения създава рискове, твърди Сметната палата.

През периода 2012-2014 г. са извършени общо 27 пълни инспекции на място, като се наблюдава тенденция на намаляване. 
Обезпокояващ е фактът, че четири от кредитните институции не са били обект на пълна инспекция през тригодишния одитиран период, девет от кредитните институции не са били обект на пълна инспекция в рамките на две последователни години, като в шест  са извършвани само тематични или специализирани проверки. Причините са свързани с недостатъчния административен капацитет, както и със субективно годишно планиране, неотразяващо адекватно съществуващи рискове пред банките и банковата система, отчита одитната институция.

Процесът по възлагане и извършване на инспекции на място не е ефективен, включително не са документирани мотивите за избор на извадката от кредитни експозиции, обект на надзорните инспекции. Има рискове от субективизъм при оценката на кредитните институции. 

Коментират се и тримесечните доклади за състоянието на банковата система, които УС е разглеждал само „за информация“. Наред с факта, че УС не разглежда индивидуалните доклади от надзорните инспекции не способства за предприемане на адекватни последващи действия за осигуряване на стабилност на банковата система и защита интересите на вложителите. Липсват установени срокове за внасяне и за приемане на докладите от УС на БНБ.
В тримесечния доклад за състоянието на банковата система за първото тримесечие на 2014 г., който е предоставен на УС на БНБ, изрично е посочено значително нарастване на кредитите за съответното тримесечие за две от кредитните институции. Но липсва реакция от УС на БНБ и от управление „Банков надзор“, не са предприети съответни надзорни действия. Освен това рейтингът CAEL за тези кредитни институции не е променен и се запазва на нивото на предходните добри оценки.

По-нататък става ясно, че едната от двете банки е КТБ. Докладът подробно описва процедурите след поставянето на банката след специален надзор и съдържа критики по отношение на подбора на квестора. Оценката на активите на КТБ от четири одиторски компании не е коментирана, тъй като тя не е представена на Сметната палата.

От БНБ коментираха, че оценките съвпадат с направените вече оценки от страна на БНБ и в доклада на Световната банка и МВФ. За преодоляване на констатираните слабости УС на БНБ прие и публикува План за реформиране и развитие на Банковия надзор, осъществяван от БНБ, който предвижда конкретни мерки и срокове.