ЕК публикува коригиран доклад за България за 2019, след получаване на допълнителнителни данни за докладите за съмнителни сделки, които касаят местни видни политически личности.
Информацията е изпратена на Комисията от финансовите институции към Звеното за финансово разузнаване.
С промяната в част 4.2.2 „Борбата срещу изпирането на пари“, Комисията заменя израза „2/3“ с „Определен брой“ и по този начин се потвърждава напредъкът на българските институции по отношение на борбата с изпирането на пари. Докладът за България беше публикуван в края на февруари и е част от Европейския семестър.
„България полага усилия през последните години да се справи с недостатъците в своята рамка за борбата срещу прането на пари, но някои притеснения остават. Това включва ефективното транспониране на правната рамка на ЕС и използването на финансова информация в процеса на разследване и наказателно преследване на финансови престъпления и корупция по високите етажи“, ни отговориха за Предаването „В Развитие“ от пресцентъра на ЕК, с ресор Правосъдие, потребители и полово равенство в средата на март.
Позицията е в отговор на част от изпратени в началото на март разяснителни въпроси относно информацията поместена в част 4.2.2 „Борбата срещу изпирането на пари“ в доклада за България от февруари, така че като медиа да направим разграничение между твърдение и факти.
ЕК подкрепи българските власти
при анализа на структурния и функционален модел на Главната прокуратура на България, съобщават от Пресцентър на ЕК, Правосъдие, потребители и полово равенство.
В доклада за Оказана подкрепа за структурна реформа е акцентирано върху необходимостта от подобрения при използването на докладите за съмнителни трансакции, получавани в Дирекция „Финансово разузнаване“ по отношение на вътрешнополитически ангажирани лица. Там е отбелязано и че 2/3 от докладите за съмнителни трансакции се отнасят до местни политически ангажирани лица.
В доклада се прави извод за очевидното: въпреки че Дирекция „Финансово разузнаване“ предоставя информацията до правоприлагащите органи по отношение на политически ангажирани лица, това рядко води до производства.
Докладът за Оказана подкрепа за структурна реформа съветва българските власти да проучат спешно пречките, които възпрепятстват използването като доказателства за разследване на изпращаните доклади за съмнения в корупция от Дирекция „Финансово Разузнаване“ към правоприлагащите органи. По-специално изглежда има
съществено разминаване
между процентите на приключване на досъдебни дела за корупция, спрямо процента от приключване на всички досъдебни случаи (49% спрямо 24%, към данни за 2015)
На фона на намерението на България да
кандидатства за ERM II
и приемането на еврото като крайна цел, България пое задължението да изпълни предварителни ангажименти в политически области, които са от много голямо значение за гладък преход към ERM. Това включва засилване на рамката на мерките за борба срещу прането на пари като:
а) насочи усилията по решаване на всеки установен от ЕК проблем при оценката на транспонирането на Четвъртата директива срещу прането на пари; и
б) приемането на законопроект, транспониращ Петата директива срещу прането на пари. ЕК ще продължи да наблюдава процеса в тази област, като си сътрудничи тясно с българските власти.
Вижте видеото.