Коментар на Владимир Дичев, изпълнителен директор CEZ Trade България на предстоящата либерализация на енергийния пазар и предизвикателствата за играчите на него. Дичев говори по телефона с Делян Петришки в предаването на телевизия Bloomberg TV Bulgaria "В развитие" на 2/11/2015.
Либерализацията на енергийния пазар след 8 декември ще промени условията. Кой печели и кой губи?
Да, това е стартът на енергийната борса. Дългоочаквана борса. Надявам се да спечелят всички пазарни участници - производители, търговци, крайни клиенти.
Няма да е пълна след 8 декември. Енергийният експерт Атанас Георгиев прогнозира промяна за дребните производители. Вие продавате в Чехия, Словакия, Унгария, Полша. Ще стане ли българският пазар прозрачен и ликвиден?
Напълно е възможно и това се случва в последните няколко години и без борса. Все повече изсветлява пазарът. Към днешна дата има 7-8000 крайни клиенти, регистрирани на свободния пазар. Да, процесът ще отнеме време, не може всичко да стане за един ден. Това ще е постепенен процес.
С какви темпове ще върви либерализацията?
Зависят от две неща. Първо, промяна в законодателната и регулаторна рамка и второ, инфраструктурата. За първото - за да се смени доставчикът, трябва да има масова кампания, осведомяване, икономически стимул за клиентите да сменят доставчика.
Догодина очаквам всички да могат да си сменят доставчика.
До края на 2016 или до средата?
Бих заложил до средата. Много е важно и за да се случи реално да има икономически смисъл? Крайните клиенти да реализират някаква разлика в цената от това, че ще си сменят доставчика. Тогава процесът ще набере скорост.
Каква ще бъде философията на промените, които сега обсъждате?
Трябва да се стандартизират процесите. За да излязат малките клиенти на свободен пазар, трябва да има одобрени и унифицирани за цялата страна стандартни профили. Енергията не се измерва почасово за най-малките клиенти, а за големите. За малките се прилагат т.нар. матрици, по които се изчисляват примерен товаропрофил. Той се използва при купуване на енергията на свободен пазар.
Подготовката на това нещо ще отнеме няколко месеца, след това тези профили трябва да се одобрят от Комисията и да се приложат няколко за цяла България.
Трябва ли да си смятаме потреблението предварително?
Не, процесът трябва да е максимално опростен. Не е работа на всеки да си смята консумацията на енергията. Тази услуга ще се предложи от доставчиците.
Споменахте възможността до средата на 2016 да си сменим доставчиците. Започна ли борбата между ЕРП-тата? Готвите ли се за конкуренцията?
Мисля че фирмите, представляващи ЕРП-тата са фирми, присъстващи в много пазари, в т.ч. и ние. Там е натрупан доста опит. Този тип фирми биха допринесли за ноухау и подобряване на конкуренцията и средата като цяло.
Не трябва да се подценяват и местните играчи. Някои от тях са 8-10 години на свободен пазар. Ще бъде интересно. Това, което е станало при банките преди 8-10 години, предстои да стане и на пазара на дребно на ток.
Сравнявате банките с енергетиката?
По-скоро ритейл пазара на банките от 2003-2004, когато е започнал да се развива, с ритейл пазара в енергията, който тепърва започва. Или с телекомуникациите.
В Германия потребителите имат право да изберат вида електроенергия, която потребяват - атомна, ВЕИ, кафява.. В България ще имаме ли право да си изберем микс?
Моделът на стимулиране на различните видове енергия минава през добавките- фиксирана цена на мегаватчас или т.нар. задължения към обществото, които всички клиенти на свободен пазар плащат. Тази цена "задължение за обществото" е хибридна - микс от няколко вида технологии - зелени, кафяви, когенерации.
Индиректно те си си участват и закупуват един вид през тази добавка различни видове енергия. Самата енергия, която купуват, биха могли да я купят от търговец, директно от производител, ако консумират достатъчно много или от борсата.
Последно - АЕЦ Козлодуй, какво ще стане с неговата енергия на либерализирания пазар? Ще имаме ли ниски цени, които да докарат до ръба АЕЦ-а или ще има по-високи цени за него?
Мисля, че АЕЦ Козлодуй е последното дружество в България, което трябва да се притеснява за наличието на пазар. Точно обратното. В цяла Европа атомните централи са гледани като най-стабилните и най-надеждните и най-конкурентните на пазара.
Тяхната енергия със сигурност се продава. Тя е базова и ще гарантира сигурността и устойчивостта на системата, както технически, така и финансово.