Краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки за намаляване на административната тежест, свързана с прилагането на Данък добавена стойност във фирменото счетоводство предлагат от Института за пазарна икономика. Според експертите е време за основни промени в администрирането на най-големия приходоизточник в консолидирания бюджет, данък ДДС, пише investor.bg.
Независимо от факта, че данъкът е потребителски, той се администрира и внася от бизнеса. Предвид важността му за публичните финанси и допълнителните разходи, които вменява на частния сектор трябва да се полагат постоянни усилия за подобряването на ефикасност на облагането с ДДС, пише Калоян Стайков от ИПИ.
В рамките на кампанията „Бизнес без препятствия” ИПИ прави преглед на въвеждането на ДДС в България и настоящата процедура по регистрация. Целта на доклада е да идентифицира и представи възможности за подобряване на задълженията свързани с администрирането на ДДС както от бизнеса, така и от данъчната администрация.
Данните сочат, че регистрираните лица по ЗДДС се увеличават близо двойно в периода 2008-2014 г., което увеличава тежестта от администрирането им като отделено време и хора от данъчната администрация.
В същото време през 2014 г. около 2/3 от нефинансовите компании са регистрирани по ЗДДС. Това представлява сериозна тежест за икономиката, като се има предвид структурата на тези предприятия – около 99,8% са микро, малки и средни предприятия. Дори и само тези две особености са достатъчна причина за постоянни усилия за облекчаване на административната тежест върху микро, малки и средния бизнес, но и за връщане към основополагащия въпрос - колко данъчно задължени лица могат да бъдат администрирани.
Предложените от ИПИ реформи са в няколко посоки и могат да се разделят на три групи.
Краткосрочните мерки, неизискващи допълнителни разходи, включват публикуване на ясни и изчерпателни изисквания за необходимите документи - допълнителното изискване на документи трябва да е само по изключение; премахване на част от изискваните заявления; служебно изискване на всички документи, за които това е възможно; създаване на лесни за използване електронни услуги; намаляване на законовия срок за регистрация от 14 дни на 8 дни.
Средносрочните мерки, които предлагат от ИПИ са разписване на ясна процедура за данъчни проверки; изготвяне на ускорени процедури за коректни платци и компании, търгуващи със стоки и услуги с нисък фискален риск; повишаване на административния капацитет и по-висока ефективност на проверките; повишаване на ефективността на данъчната администрация чрез насочване на освободения ресурс от предложените мерки към проверки и ревизии в сектори, компании и стоки/услуги с висок фискален риск; правилно моделиране на предлаганите услуги, в чиито център трябва да е клиентът – бизнесът, а не администрацията.
В дългосрочен план мерките, които се предлагат визира изготвянето и публикуване на анализ за ползите и разходите от промяна на задължителния праг на съответно 100 000 лв., 150 000 лв., 200 000 лева. В този анализ, според специалистите на ИПИ трябва да се направи оценка на потенциалната загуба на приходи за бюджета; потенциалният брой и профил на търговците, които биха се дерегистрирали, ползите за бизнеса от спестени разходи, както и ползите за администрацията под формата на освобождаване на ресурси за други дейности.